Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Рийс остави чиниите на масата, после добави малка кошничка с маслинени хлебчета и си наля вино.
— Прекарваш доста време и с убиеца.
— И държа на него. Но по различен начин. Седни. Обичам да гледам очите ти на светлината от свещите.
Рийс се усмихна щастливо.
— Опитай салатата. Няма да се обидя, ако не я харесаш.
Броуди се подчини, после й се намръщи престорено.
— Досадна работа. Не обичам целина, никога не съм харесвал спанак. Пък и кой ли го харесва? Не си падам и по промените.
— Но харесваш целината и спанака ми.
— Очевидно. Може би просто харесвам всичко, което сложиш пред мен.
— Това е истинската награда за готвача. Да пием за желязото в кръвта.
— Мисли ли по въпроса за готварската книга?
— Да. Всъщност размишлявах за това снощи, след като приключих вечерната смяна.
— Затова ли имаш изморен вид?
— Въпросът ти е неуместен. Особено след като каза, че харесваш как изглеждам на светлината от свещите.
— Харесвам те. Особено очите ти. Но това не означава, че не забелязвам умората ти.
Рийс предположи, че Броуди винаги щеше да е брутално откровен с нея. Това можеше и да не се отразява добре на самочувствието й, но определено й харесваше повече от успокоенията и милите лъжи.
— Не можах да заспя, а плановете за книгата ми помогнаха да убия времето. Реших, че заглавието ще е нещо като „Семплият гастроном“.
— Не е лошо.
— Имаш ли по-добра идея?
Броуди продължи да се храни, развеселен от раздразнението в гласа й.
— Ще си помисля. Защо не можа да заспиш?
— Откъде да знам? Докторът ще ми даде някакъв чай от билки, за който твърди, че ще ми помогне.
— Сексът е добро приспивателно.
— Може и така да е. Особено ако партньорът ти не е много добър. Можеш да подремнеш набързо по време на акта.
— Мога да ти обещая, че няма да те оставя да заспиш.
Рийс се усмихна и започна салатата си.
Не го остави да нареже печеното, което му се стори обидно. Направи го лично, след като задуши аспержите. Броуди реши да не се оплаква, тъй като месото ухаеше великолепно. На всичкото отгоре забеляза, че го очакваха и златисти пресни картофи.
— Ние с теб трябва да сключим сделка — започна Броуди, като си отряза парче свинско.
— Сделка?
— Да. Изчакай една секунда — каза той и опита месото. — Точно както предполагах. Та ето каква е сделката. Бартер. Секс срещу храна.
Рийс повдигна вежди и стисна устни, сякаш мислеше усилено.
— Интересно. Защо ли си мисля, че ти ще спечелиш и от двете части на сделката.
— Ти също ще спечелиш. Но ако сексът не свърши работа, ще опитаме с нещо друго. Мога да ти помогна с някои мъжки дейности. Да боядисам апартамента ти. Или да поправя крановете в банята. Каквото и да е. А в замяна ти ще ме радваш с топла храна.
— Може и да го направим.
Броуди опита картофите.
— Господи, трябва да те обявят за светица! — възкликна той. — „Семплият гастроном“!
— Света Рийс, семплата гастрономка?
— Не. Това е заглавието на книгата ти. Но в готвенето ти няма нищо семпло. Невероятно е. И няма нужда да се потиш цял ден над печката или да вадиш семейните сребърни сервизи, за да му се наслаждаваш. Просто ще помогнеш на хората да живеят по друг начин, а не само да се опитват да впечатляват гостите си.
Рийс се облегна на стола.
— Звучи добре, по дяволите.
— Професионалист съм.
— Изяж си аспержите.
— Да, мамо. Между другото, дори не си мисли, че ще те оставя да прибереш остатъците.
— Добре.
Броуди продължи да яде и да я наблюдава. В един момент се унесе и забрави за небрежните разговори.
— Рийс?
— Да?
— Очите. Най-вече очите. Направо ме зашеметяват. Но и останалото изглежда великолепно.
Неочакван комплимент, помисли си тя. Броуди винаги казваше нещо неочаквано. Тя му се усмихна и се остави на удоволствието от момента.
15.
Тя настоя да разчисти. Броуди го очакваше, тъй като знаеше, че обича реда. Дори прекалява с обичта си към него. Бе готов да се обзаложи, че е била спретната още преди насилието в Бостън, където вероятно бе имала спретната къща и още по-спретната кухня. И навярно винаги бе знаела къде стоят купата за тесто, любимата й синя риза и ключовете за колата.
А случилото се само бе засилило педантичността й. И в настоящето не само искаше ред, но и се нуждаеше от него, защото й даваше чувство за сигурност.
Той пък смяташе, че се справя много добре, ако успееше да намери два еднакви чорапа още при първия опит.
Реши да й помогне, като избърше чиниите и ги прибере в шкафа. После се дръпна от пътя й и я остави да подреди остатъците в хладилника, да прибере готварските си прибори и да почисти печката.