Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Да — кимна Юра, — за историческите примери ти очевидно си права. Ето, слушам те и се опитвам да си припомня всички наши случаи със серийни убийци. За тях после винаги казват: „затворен, потаен, не се сближаваше с никого“. Добре, ще смятаме, че съм ти повярвал. О, пак се обаждат.
— Втори, тук Седми. Номер три си проправя път към сцената.
— Така и с никого ли не се срещна?
— Не, сам е.
— Работи, Седми! Когато си тръгне, ще го поемеш.
— Разбрах, Втори.
Настя почувства как от дългото седене в колата гърбът й изтръпва. Дощя й се да слезе и да се поразтъпче.
— Юр, защо не се поразходим? Сили не ми останаха, тая седалка е много неудобна.
— Добре — на драго сърце се съгласи Коротков. — И аз отдавна се схванах в седнало положение.
— Ами да беше казал — учуди се Настя. — Защо си се измъчвал досега?
— От уважение към теб. Ти си ни малко глезена госпожица, по-удобно ти е да седиш в кола, отколкото да стоиш права.
— По-удобно ми е, когато колата е хубава. А в твоята консервена кутия…
— Де-де, ако обичаш, без обиди.
Юра слезе от колата с радиостанцията в ръце и сладко се протегна, после няколко пъти бързо приклекна, за да раздвижи коленете си. Настя бавно обиколи вехтата жигула, оглеждайки околността и преценявайки коя ли цел да избере за кратката разходка. На около двеста метра забеляза осветена витрина на павилион и предложи:
— Да идем да си купим водичка. И нещо за гризкане. Нали може да те хвана под ръка? Знаещ колко ме бива да се препъвам на равно място. Особено в тъмното.
Коротков галантно й предложи ръката си и точно след две крачки Настя закачи нещо с върха на маратонката си и си навехна крака.
— Еее, страшна си, приятелко! — поклати глава Юра. — Наистина го правиш на равно място. Ако не те държах, щеше да забиеш нос в асфалта. Ама вярно ли нищо не виждаш, бе?
— Зрението ми се поврежда от работата на компютъра — оплака се тя. — Напоследък просто катастрофално бързо. Сигурно ще се наложи да нося очила или лещи.
— Сигурно, да! — имитира я Коротков. — Отдавна трябваше да си отишла на очен лекар, вместо да броиш бабунките по пътя си.
Настя равнодушно сви рамене.
— Мързи ме. Нямам време, а това, което имам, ми е жал да го пилея по лекари. Но най-вече е от мързел, вярно. Докато не ми пречи на работата, ще търпя.
Те крачеха бавно към павилиона и Настя изведнъж забеляза колко е приятно да се разхождаш в лятна нощ по пуста улица. Наоколо е тихо, в небето греят ярки звезди и тя може за никъде да не бърза… А само на една пресечка от нея, в нощния клуб „Протон“ се намира жесток убиец, който в момента може би е намерил поредната си жертва. Тя машинално погледна часовника си. Един без петнайсет, групата „Би Би Си“ е започнала изпълнението си. Значи Фена е вече там. Само дано момчетата не го изпуснат, само дано го забележат! Ами ако тя е сбъркала в сметките си и Фена изобщо не е единак, какъвто тя си го представи? Ами ако е някое весело, общително момче, което ходи по клубове, обградено от тълпа приятели и приятелки, ами ако е един от онези, които оперативните работници вече забелязаха и после ги оставиха извън полезрението си, защото ТЯ реши така? Ако тя, Настя Каменская, е взела неправилно решение и убиецът днес им се изплъзне, а утре или вдругиден се появи нов труп?