Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Ами уча се, Виктор Алексеевич, но то не става отведнъж. Затова сте ми началник — за да ме ръководите — отговори тя вече почти спокойно и дори успя да се усмихне.
Глава 10.
Обещаният от синоптиците циклон се препъна някъде по пътя и към полунощ над Москва висеше все същият задух. Изпълнението на групата „Би Би Си“ в клуб „Протон“ трябваше да започне след половин час. Всички камери бяха монтирани, четиримата оперативни работници, които бяха подбрани за тази задача главно по външни признаци (по-млади и по-лекомислени наглед), посръбваха бира, сливайки се с шумната тълпа, а Настя и Юра Коротков седяха в колата, паркирана на една пресечка разстояние от клуба.
— Ася, знаеш ли какво си мисля — сигурно вече за десети път подзе Коротков. — Може би Житената питка е прав и четирима души са малко. Трябваше да пратим повече.
— Юрка, прекаляваш! Във всеки клуб си има постоянни посетители, Чеботаев сто пъти ни го обясни. Прекалено много нови физиономии също е лошо, ще бие на очи.
— Само не ми казвай, че в тези клубове постоянно се върти една и съща публика. Ха, червен кът при профкомитета! Хайде да извикаме още двама — просто сърцето ми подсказва, че тия блондини с характерни муцуни ще бъдат поне двайсет. Е, какво тогава, момчетата да се разкъсат на части ли? Няма да успеят да проследят всички, определено няма, а ние после ще си скубем косите.
Настя натисна лоста под седалката и я отмести назад, протегна си краката. Никак не й се спеше, макар тази сутрин да бе станала в шест. От една страна, Коротков е прав. Портретът, съставен по описанието на Женя Рубцова, не се отличаваше с изразена индивидуалност, по лицето на Фена нямаше нито белези, нито бенки, чрез които той да бъде лесно идентифициран. Обикновено лице, такива има хиляди. И същевременно не бива да се забравя, че това все пак не е снимка, възпроизвеждаща нечие лице с абсолютна точност и всички подробности, а само композиционен портрет, съставен по нечие описание, по памет и след съвсем кратък контакт. Така че оперативните работници ще трябва да търсят Фена сред всички що-годе подобни наглед посетители на клуба. А колко ще бъдат тези подобни млади мъже? Може да са двама (което е почти невероятно), а може да са и петдесет. Клубът отвори в девет вечерта, оперативните работници влязоха там към единайсет, когато се събра доста народ. Естествено Фена ще очаква изпълнението на Медведева, така че би било глупаво да го търсят сред тези, които идват рано и си тръгват рано. За един час работа вече на три пъти съобщиха за подходящи за ролята на Фена мъже, но засега имало смисъл да наблюдават само един от тях — разбрало се, че останалите двама са дошли с компании. Според началното профилиране беше решено, че Фена е по-скоро единак. Малко вероятно е човек, който има приятели и не е ощетен откъм общуване, да започне да се държи като убиеца: да пише тайнствени писма и да преследва (стигайки до крайни мерки) абсолютно непознати хора, които всъщност не са му сторили нищо лошо. Такова беше твърдото мнение на Настя, но Коротков не го споделяше.
— Ето, виждаш ли — натрапчиво се върна той към предишната тема, когато в дванайсет и петнайсет постъпи съобщение за още един блондин, — този е вече четвъртият. А колко ли още ще дойдат?
— Юрочка, от първите трима само един е дошъл сам. Защо се вълнуваш толкова? И този четвъртият ще се окаже, че е с приятели, сигурна съм, че след две минути ще ти съобщят това.
— И все пак не разбирам — упорстваше Коротков — защо си сигурна, че Фена непременно е единак? Защо, кажи ми де, защо? Хайде, убеди ме!
— Не ми вярваш просто така, без доказателства, а? — усмихна се Настя.
— Не ти вярвам!
— Ах ти, мой Станиславски. Върви в театъра, работи като режисьор и казвай на актьорите: „Не вярвам!“. Спомняш ли си вчерашния ни разговор с жената на Лесников?