Дългият път надолу

Ако се замислите, този човек Дейвид и аз бяхме пълни противоположности. Той се беше самоубил, защото децата му си бяха отишли, а аз мислех за самоубийство, защото синът ми бе все още до мен. Сигурно има и други такива. Има хора, които се самоубиват, защото бракът им е приключил, има и други, които се самоубиват, защото не могат да се измъкнат от това, което имат. Зачудих се дали е така с всичко, дали всеки момент на нещастие си има точно обратния момент на нещастие. Не можех да си представя как стои въпросът с хората, които са натрупали дългове. Няма човек, който да се самоубие, защото е натрупал прекалено много пари. Разните там шейхове с петрола май не се самоубиват често. Дори и да го правят, никой не говори по този въпрос. Може и да имаше нещо в тази идея за обратните моменти на нещастие. Аз си имах някого, а Дейвид си нямаше никого, той бе скочил, а аз не. Когато се стигне до самоубийство, няма победител и победен, нали ме разбирате. Няма въже, което да те дръпне назад.

Молех се за душата на Дейвид, въпреки че това нямаше да му помогне, защото бе извършил грях от отчаяние, а молитвите ми щяха да останат нечути. След като Мати заспа, го оставих сам за пет минути и се разходих по улицата до дома на Дейвид. Представа нямам защо го направих, нито пък какво се надявах да видя, но там, разбира се, нямаше нищо. Просто една от онези улици с големи къщи, превърнати в апартаменти, така че, както се оказа, той живеел в апартамент. След това се обърнах и се прибрах.

Тази вечер по телевизията гледах филм за шотландски детектив, който не се разбира много добре с бившата си съпруга, затова отново се замислих за Дейвид, защото и той не се е разбирал много добре с бившата си съпруга. Не съм сигурна дали това е била идеята на филма, но нямаше много време за разправии между шотландския детектив и бившата му жена, защото през повечето време търсеше кой е убил жената и я е оставил пред къщата на бившия й мъж, за да изглежда все едно, че той я е убил. (Става въпрос за друг бивш съпруг.) Така че в рамките на един час на тях им останаха не повече от десет минути за разправии, защото почти петдесет минути той се опитваше да открие кой е натъпкал трупа на жената в кофата за боклук. Нека да са четирийсет минути, ако махнем рекламите. Забелязах времето, защото ме интересуваха повече споровете между мъжа и жената, отколкото интригата около тялото, а пък разправиите на тези двамата не ги даваха често.