Дългият път надолу

Но пък тя бе категорична, че трябвало.

Все още бяхме на вратата.

Морийн се намеси и попита дали можело да влезем и да поговорим с нея. Каза, че е Морийн, че също е приятелка на Мартин, че сме дошли от Лондон с влака.

След това сме взели автобус, уточних аз. Просто исках да знае, че сме положили усилия, за да се доберем до нея.

Синди се извини и ни покани. А пък аз си мислех, че ще изтресе нещо за дома си, но тя се извини, че била толкова невъзпитана и ни е оставила да стоим пред вратата. Та затова си казах, че тук работата ще стане лесно и след не повече от десет минути ще съм я убедила да го прибере.

Влязохме във вилата и вътре ми се стори уютно, въпреки че съвсем не приличаше на снимка от списание, както си мислех. Мебелите не си отиваха много, да не говорим, че бяха стари и миришеше на куче. Тя ни покани в хола и там заварихме някакъв смотаняк, настанил се пред огъня. Не беше лош, а и май годинките му бяха по-малко от нейните, та затова си казах, че вече е успял да се намърда тук. Слушаше някакъв уокмен, беше си свалил обувките, а човек не слуша уокмен със свалени обувки в чужда къща, ако е просто на гости, нали така?

Синди се приближи до него, докосна го по рамото и му каза, че били дошли гости, а той веднага се извини. Обясни, че слушал Стивън Фрай, докато четял „Хари Потър“. Децата много го харесвали, затова решил да го прослуша. Дали сме били знаели какво е това. Аз веднага го попитах дали не му приличам на деветгодишна. Той, както трябваше да се очаква, не знаеше какво да отговори. Свали слушалките и натисна някакво копче.

Синди обясни, че момичетата си играели с кучето на Пол, а аз си казах „Какво от това“, въпреки че премълчах.

Синди му обясни, че сме приятелки на Мартин и той веднага попита дали да излезе, а тя го спря, защото искала и той да чуе каквото имаме да им казваме. Затова му обясних, че сме дошли да кажем на Синди, че трябва да се събере с Мартин, така че той можел и да не иска да слуша такива неща.

Морийн ме погледна и се зае да уточнява колко сме били загрижени за него. А пък Синди ни обясни, че изобщо не се била учудвала. След това Морийн й заразказва за оня тип, дето се хвърли, че било заради съпругата и децата му, след като го напуснали, а Синди веднага попита дали знаем, че Мартин ги е напуснал? Не били те тези, които са го напуснали. Аз веднага се намесих, за да й напомня, че тъкмо затова сме дошли, че ако те са го били напуснали, пътуването ни е щяло да бъде безсмислено. Бяхме си направили труда да дойдем, за да й кажем, че той вече мисли различно. Морийн също потвърди, че той вече съзнавал грешката си. А пък Синди каза, че не се съмнявала, че все някога щял се опомни, но когато моментът настъпи, щяло да бъде прекалено късно. Затова се почувствах длъжна да й обясня, че никога не е прекалено късно човек да научи каквото трябва, а тя отвърна, че за него вече било късно. Аз веднага й казах, че му дължи още един шанс, а тя се усмихна, не била съгласна, ама и аз не бях съгласна, че тя не е съгласна и тя отвърна, че трябва да приемем взаимното си несъгласие. Затова я попитах дали наистина иска той да умре.