Дългият път надолу
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дългият път надолу». Краткое содержание книги:
Когато си тръгвахме, Синди ни каза, че би изпитала повече уважение към него, ако я бе попитал сам. А аз се зачудих какво има да я пита. Тя обясни, че ако може да му помогне, ще го направи. Само че според нея, той не искал помощ.
Когато го каза, веднага разбрах, че сме оплескали работата и сме могли да се справим много по-добре.
Джейджей
Единственият проблем беше, че американецът, дето все говори колко е важно сам да си помогнеш, нямаше никаква идея какво да направи за себе си. Ако трябва да съм честен пред вас, колкото повече мислех за оная теория с деветдесетте дни, толкова повече разбирах, че не се отнася за мен. Така, както виждах нещата, бях прецакан за много по-дълъг период от деветдесет дни. Отказвах се да бъда музикант завинаги, а то не бе като да се откажеш от цигарите. Щеше да става все по-зле и по-зле, по-трудно и по-трудно с всеки следващ ден. Първият ми ден на работа в „Бъргър Кинг“ нямаше да е толкова зле, защото щях да си казвам, абе нали знаете… Всъщност представа нямам каква скапания ще си кажа, но все ще измисля нещо. На петия ден ще съм адски нещастен, а на трийсетата година… Леле, човече! Хич не ми споменавайте за трийсетата годишнина от постъпването ми на работа в оная работилница за бургери. Сигурно на този ден ще съм съвсем скапан. Да не говорим, че ще съм на шейсет и една.
И после, след като я попремислих цялата тази работа, станах, по-точно представете си, че съм станал и съм казал: „Майната му, ще се самоубия“. След това пък си спомних онзи, дето го видяхме как го направи, и пак си седнах, обзет от доста гадничко чувство, още по-гадно, отколкото когато станах. Да си помогнеш сам е голяма дивотия. Не мога да си помогна сам, дори ако ми се иска да пийна едно.
Следващия път, когато се срещнахме, Джес ни разказа как двете с Морийн отишли да се срещнат със Синди в провинцията.
— Бившата ми жена се казваше Синди — обади се Мартин. Пиеше капучино и четеше „Телеграф“ и дори не слушаше внимателно какво приказва Джес.
— Да, какво съвпадение — опита се да го засече Джес.
Мартин продължи да си пие капучиното.
— Гадост — обади се Джес.
Мартин остави вестника и я погледна.
— Кое?
— За твойта Синди говорим, скапаняко.
Мартин я погледна.
— Ти никога не си се срещала с моята Синди. Бившата ми, Синди. Бившата ми жена.
— Нали това ти разправяме. Двете с Морийн ходихме на онази майна, как там се казваше, за да говорим с нея.
— Торли Хийт — уточни Морийн.
— Тя живее там! — възкликна възмутен Мартин.
Джес въздъхна.
— Ходили сте да се срещнете със Синди?
Джес се протегна към „Телеграф“ и започна да го разлиства, нещо като имитация на неговата липса на интерес. Мартин дръпна вестника от ръцете й.
— Защо, по дяволите, сте го направили?
— Мислехме, че може да ти помогне.
— Как?
— Отидохме да я помолим да се събере отново с теб. Само че тя не пожела. Сдушила се е с оня сляп нещастник. Много добре се е наредила. Нали, Морийн.
Морийн прояви достатъчно здрав разум да забоде поглед в обувките си.
Мартин не откъсваше очи от Джес.
— Ти ненормална ли си? — попита той. — Кой ти позволи да правиш подобно нещо?
— Кой ми бил позволил. Аз си позволих. Живеем в свободна държава.
— И какво щеше да правиш, ако тя беше избухнала в сълзи и ти беше казала: „С удоволствие ще го приема обратно“?
— Щях да ти помогна да си събереш багажа. А ти щеше да направиш каквото ти се казва.
— Ама… — Той издаде някакви нечленоразделни звуци, а след това замълча. — Боже Господи!
— Както и да е, това отпада. Тя те има за съвършен мръсник.
— Ако си бяхте направили труда да вникнете в нещата, които съм ви казвал за бившата си съпруга, щяхте да си спестите юркането напред-назад. Въобразявали сте си, че тя ще се събере отново с мен? Въобразявали сте си, че аз ще се върна при нея?
Джес сви рамене:
— Струваше си да опитаме.
— Ти — изсъска Мартин. — Морийн, на пода няма нищо. Погледни ме. Ти с нея ли отиде?
— Идеята беше нейна — уточни Джес.
— Значи си по-голяма глупачка от нея.
— Всички се нуждаем от помощ — обади се Морийн. — Не всички знаем какво искаме. Вие всички ми помогнахте. Затова исках и аз да ви помогна. Мислех, че това е най-добрият начин.