Дългият път надолу

— Искахме.

— Аз исках — съгласи се Джес.

— Но не го направи.

— Ти седна отгоре ми.

— Само че оттогава ти не си направила нищо по въпроса.

— Ами… Ходихме на онзи купон. Ходихме на почивка. И нали знаеш, те нещата следват едно след друго.

— Ужасно, нали, как се стичат някои неща. Ще трябва да запазиш малко свободно време в графика. Иначе животът непрекъснато ще ти пречи.

— Я млъквай.

— Момчета, момчета…

Отново си бях позволил да бъде въвлечен в унизително пререкание с Джес. Реших да се държа с повече достойнство и твърдост.

— Също като Джейджей цяла нощ размишлявах — започнах аз.

— Чекиджия.

— Стигнах до заключението, че ние не сме сериозни хора. Никога не сме били сериозни. Бяхме по-близо до намеренията си от някои, но много далече от други. Което означава, че сме едно нищо в средата.

— Съгласен съм. Сами се прецакахме — отвърна Джейджей. — Извинявай, Морийн.

— Май нещо не разбрах — заговори Джес.

— Това е положението — продължих аз. — Това сме ние.

— Какво сме ние?

— Това. — Замахнах неопределено с ръка към обстановката, към нас самите, към дъжда навън и всичко ясно посочваше в какво положение се намираме. — Точно така. За нас изход няма. Дори изходът за нас не е изход. Не и за нас.

— Заеби тия дрънканици — озъби се Джес. — Изобщо не съжалявам, Морийн.

— Снощи исках да ви разкажа за нещо, което прочетох в едно списание. Ставаше въпрос за самоубийствата. Спомняте ли си? Както и да е, този, който е писал статията, обяснява, че кризисният период е деветдесет дена.

— Какъв е този писател? — попита Джейджей.

— Самоубийствологът.

— Това да не би да е работа?

— Всичко е работа.

— И какво? — попита Джес.

— Така че на нас ни остават четирийсет и шест от деветдесетте дни. И какво ще стане след деветдесетте дни?

— Нищо няма да стане — троснах се аз. — Просто… нещата ще бъдат различни. Нещата се променят. Нещата се подреждат така, че онова, което те е карало да си мислиш, че животът ти е нетърпим… Просто интересите ти ще се насочат в друга посока. Това е като астрология в живия живот.

— За теб няма нищо да се промени — прекъсна го Джес. — Пак ще си бъдеш оня нещастник от телевизията, дето е спал с петнайсетгодишната, а след това е отишъл в затвора. Никой няма да го забрави.

— Да. Ами в такъв случай съм сигурен, че деветдесетте дни няма да важат в моя случай — отвърнах аз. — Сега вече по-доволна ли си?

— И на Морийн няма да помогнат — продължи Джес. — Нито пък на Джейджей. Аз може и да се променя, защото доста се променям.

— Това, което исках да кажа, е, че крайният ни срок отново е продължен. Защото… Не знам за вас. Само че тази сутрин аз разбрах, че все още не съм готов да продължа соло. Това е много странно, защото не ви харесвам кой знае колко. Само че вие ми се струвате… не знам… Вие сте точно това, от което имам нужда. Нали знаете, че понякога не бива да ядете зеле? Не бива да пиете повече вода. Това е.