Дългият път надолу
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дългият път надолу». Краткое содержание книги:
На излизане ме позна някакъв тип на около четирийсет.
— Как я караш, Джейджей? — попита той.
— Познаваме ли се?
— Миналата година те гледах в „Хоуп енд Енкър“. Чух, че бандата ви се разпаднала. Тук ли живееш?
— Да, засега.
— Какво правиш. Соло ли го даваш?
— Да, точно така.
— Супер.
Срещнахме се в осем на Свети Валентин и всички пристигнахме навреме. Джес искаше да се видим по-късно, като например в полунощ, за да бъде по-драматично, но останалите не се съгласихме, а Морийн не искаше да се прибира прекалено късно. С нея се засякохме на стълбите, докато се качвахме и аз й казах, че се радвам, задето е решила след това да се прибере.
— Какво друго да правя?
— Не, просто исках да кажа… Миналия път нямаше намерение да се прибираш, нали? Поне не с автобус.
— С автобус ли?
— Миналия път беше решила да слезеш от покрива по бързия начин. — Насочих пръсти нагоре, а после бързо ги спуснах, все едно че скачаш от покрива. — Тази вечер ми се струва, че ще минеш по дългия път.
— А, ясно. Да. Ами да. Малко се посъвзех — обясни тя. — Премислих.
— Супер.
— Все още съм под благотворното въздействие на почивката.
— Точно така.
След това тя млъкна, защото ни чакаше много път нагоре, а се бе задъхала.
Мартин и Джес пристигнаха след няколко минути, поздравихме се и застанахме там.
— Какъв беше смисълът на цялата тази работа? — попита Мартин.
— Да се срещнем, за да видим как се чувстваме — отвърна Джес.
— А-ха. — Всички потропвахме с крака. — И как се чувстваме?
— Морийн се справя — обясних аз. — Нали, Морийн?
— Да, тъкмо казвах на Джейджей, че все още усещам благотворното влияние на почивката ни.
— Каква почивка? Тази почивка, от която се върнахме ли? — Той я погледна, след това поклати глава с нещо средно между удивление и възхищение.
— Ами ти, Март? — попитах аз. — Ти как си? — Вече знаех какъв ще бъде отговорът.
— Нали знаеш. Comme ci comme ca25.
— Чекиджия — обади се Джес.
Продължавахме да потропваме с крака.
— Прочетох нещо, което може да ви се стори интересно — каза Мартин.
— Така ли?
— Чудех се… Май няма да е зле да поговорим на някое друго място. В някоя кръчма например.
— Става — съгласих се аз. — Можем дори да празнуваме.
— Да празнуваме ли? — попита Мартин с такъв тон, като че ли бях изперкал.
— Да. Нали сме живи и… и…
Май нямаше какво друго да добавя. Но пък си струва да пийнеш нещо, защото си жив. Освен, разбира се, ако не го искаш, което означава… Мама му стара. Така или иначе, на мен ми се пиеше. След като не можехме да измислим нищо друго, така да бъде. Това бе най-обикновено човешко желание, надигнало се от мъглата на отчаянието и нерешителността.
— Морийн?
— Добре, нямам нищо против.
— Май никой няма да скача — отбелязах аз. — Не и тази вечер. Нали така? Джес?
Тя не слушаше.
— Мама му стара — възкликна тя. — Боже Господи!
Беше зяпнала към края на покрива, към мястото, където Мартин бе срязал телта на Нова година. Там седеше някакъв мъж, точно на старото място на Мартин, и ни наблюдаваше. Беше няколко години по-възрастен от мен и изглеждаше силно уплашен.
— Слушай, мой човек — заговорих тихо аз. — Слушай. Стой и не мърдай.
Пристъпих бавно към него.
— Моля ви, не приближавайте повече — настоя той. Беше обзет от паника, готов да заплаче, и трескаво дърпаше от цигарата си.
— Всички ние сме били вече на това място — обясних аз. — Върни се и ела в нашата банда. Тази вечер имахме среща. — Направих още няколко крачки. Той не каза нищо.
— Да — подкрепи ме Джес. — Погледни ни. Вече сме добре. Мислиш си, че така и няма да преживееш тази вечер, но всичко ще се оправи.
— Не искам — отвърна мъжът.
— Кажи ни какъв е проблемът — настоях аз. Приближих още малко. — Искам да кажа, че ние сме станали експерти. Морийн, например…
Не успях да довърша. Той метна цигарата, след това се оттласна от перваза със стон. Настъпи тишина, последвана от удара на тялото му в тротоара долу на улицата. Тези два шума, стонът и ударът, чувам ги всеки ден оттогава и все още не мога да реша кой е по-страшен.
25
Comme ci comme ca (фр.) — Горе-долу. — Бел.прев.