Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
Дълбоко в сърцето си тя винаги беше усещала, че това неизбежно ще се случи. Двутонната танцьорка беше прекалено хладнокръвна. Нейната самоувереност сигурно й помагаше да не се съмнява в Чарли. А той се държеше така, сякаш никога не беше кръшвал настрана. Чарли си падаше повече по оная дебелана. Трябваше да си го признае. Да, трябваше да зареже всичко и да свали въжето от шията му, така че нито той, нито някой друг да се досети, че го е направила. Да върви по дяволите! Тя имаше свой бизнес, Бруклин и без това западаше. Искаше й се да заплаче, но баща й беше до нея и щеше да се разкрещи, докато не разбере защо циври, а Чарли, току виж, се гръмнал. Затова не заплака. Колата спря пред любимото място на фамилията за честване на големи празници. Сега ще им покаже какво значи веселба.
Свръхестествено дългата кола се приближаваше бавно към входа на „Градините на Палермо“. Зинго Папалуш сякаш пристигна там преди пътниците. Всички слязоха.
— Чакай тук — каза Винсънт на Зинго и той разбра, че има разрешение да паркира колата в алеята на няколко метра от входа, за да бъде готова, когато Винсънт реши да се прибере.
Тази вечер щеше да се окаже паметна за всички. За Чарли, за дона, за Амалия, за гостите, а най-вече за Мейроуз и Винсънт, които нямаше да я забравят през следващите десет години, а Винсънт може би нямаше да я забрави изобщо. По време на самото събитие в ужасната нощ Мейроуз не усещаше подобно чувство за шемет. Ако определим кулминацията както в пиеса — конфликтът достига връхната си точка и се разрешава — тази вечер се превърна в кулминацията на нейния живот, а според пирамидата на Фрайтаг — в нейна катастрофа.
Огромната зала беше подредена така, че всички гости бяха настанени на големи кръгли маси. Почетната маса, където бяха Мейроуз и Чарли заедно с дон Корадо, Амалия, Винсънт, отец Пасананте — свещеникът, който щеше да ги бракосъчетае, Поп и Едуардо с една аристократична млада жена на име Бейби, възпитаничка на Фокскрофт и Бенингтън, се намираше в центъра на залата досами големия дансинг. На трите тежки полилея над банкетната зала и дансинга бяха закачени червени, бели и сини хартиени гирлянди. Поклащаха се разноцветни балони, носени от топлия въздух. На естрадата имаше два сменящи се оркестъра — единия от четиримата белокоси музиканти, по традиция ангажирани за тържествата на Прици, а другия от единадесет души, които свиреха по-съвременна музика (до 1955 година). Покрай две от стените имаше дълги маси на две нива, отрупани с подноси, пълни със салати, разнообразни ордьоври, студени меса, планини от фини макарони, купчини от сладки и сладолед. На третата стена имаше бар, където се тълпяха мъжете. На всяка маса бяха подредени по шест бутилки вино — бяло и червено. От двете страни на почетната маса бяха настанени представителите на фамилиите, а също толкова близо, но на противоположната седяха държавниците, президентите на компании-конгломерати и прелатите. Всички мъже, с изключение на прелатите, носеха смокинги. Жените бяха облечени просто блестящо. Духовниците, които с две изключения бяха енорийски свещеници, носеха или червени, или пурпурни раса. На всички стени — на север, юг, изток и запад висяха огромни портрети: на Артуро Тосканини, Папа Пий XII, Енрико Карузо и Ричард Никсън, рисувани с боя от сепия и сложени в тежки златни рамки. Никсън беше президент на страната, но Донът беше следил с възхищение неговия вълнуващ възход като конгресмен, сенатор и вицепрезидент.
Мейроуз започна вечерта с такива силни викове за шампанско, че Винсънт се почувствува задължен заради нея да поръча поне по една символична чаша за всички в залата, което страшно го ядоса, защото трябваше спешно да се телефонира за бързи доставки в големи количества. Мей отказа да се храни и започна да се напива. Чарли непрекъснато й казваше да намали темпото и питаше дали няма да хапне нещо. Тя му отвърна:
— Искаш ли да седя на тази маса, или да се поразходя наоколо и да си потърся нови приятели?
По време на единствения танц с Чарли тя започна да роши косите на другите жени около тях и при удобен случай да щипе мъжете отзад.
— Мей, за бога! Какво правиш? — каза Чарли със замръзнала усмивка на лицето си.
— Какво искаш да кажеш? Празнувам. Ще се женим, забрави ли?
— Баща ти е червен като цвекло.
— Чарли, какво искаш? Да ми провалиш празника!
След това тя отказа да помръдне от стола си, а подканяше всички да пият до дъно и разменяше с танцуващите реплики на висок глас.
— Хей, Розалия! Внимавай! Задникът ти ще падне — и други такива безобидни духовитости.