Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
Познаваше я. Когато разбере всичко, или когато той самият намери начин да й обясни какво е станало, тя вече няма да се обажда на Марти Померанц, защото работата й при него бе подсигурена от Чарли и тя ще прекъсне този контакт. А… ах, по дяволите! Спомни си какво казваше Вито. Стой далече от жените, че носят само ядове. Чарли не го разбираше. Ако искаш да бъдеш с някой, не може без ядове, защото всеки си мисли, че знае повече от другия какво е най-добро за него. Исусе, точно това се беше случило с Чарли. Две жени — страхотни жени — бяха така лудо влюбени в него, че вече изобщо не можеха да се владеят. Какво нещо е животът. Това е дивата природа. Просто трябваше да се свикне с нея.
Ех, ако Мейроуз би се съгласила да прекарват заедно три нощи в седмицата и всяка втора събота! Щяха да се оженят и да продължи да се вижда с Мардел. В края на краищата, тялото му щеше да свикне. След една-две години постоянно натоварване, нямаше дори да се нуждае от почивка през деня. Също като малкото момче, което вдигало едно теле всеки ден, докато не станало мъж, а телето — сто и петдесеткилограмов бик. Възможно беше. И двете жени щяха да бъдат щастливи, без да си късат нервите. Но не! Мейроуз държеше на своето.
Моторизираните ченгета от ескорта разговаряха на улицата пред къщата на Винсънт, когато Чарли слезе от лимузината и се изкачи по алеята до къщата. Очакваха го. Вратата се отвори — всички бяха издокарани и готови за тръгване. Мейроуз изглеждаше по-елегантна от всякога, може би защото никога не я беше виждал с такава дълга рокля, с всичките й голотии, а косата — като шлем. Чарли целуна Мей по бузата. Тя замръзна, сякаш чакаше още. Отидоха до колата. Мъжете носеха смокинги като сервитьори. Докато се качваше, Винсънт се оригна два пъти толкова силно, че Зинго се огледа стреснато и вдигна преградното стъкло в колата.
Мейроуз седеше между двамата в огромната кола и се вслушваше в мълчанието на Чарли; изтълкува го като безразличие. Това беше най-голямата нощ в живота им, а тя не долавяше вибрациите на Чарли, само студенина. От поведението му разбра, че е победила, знаеше, че е скъсал с онази. Баща му най-сетне го е вкарал в правия път. Но също така си даде сметка, че нищо не е спечелила. Това не беше Чарли, не с този Чарли искаше да работи.
Имаше много време за размисъл. Аварийният й план за действие беше доста гъвкав.
Всички мълчаха. Баща й бе пуснал телевизора и гледаше предаването „Здраве за всички“. Той мразеше да се облича официално и да ходи на шумни събирания само за да не чуе нещо, което вече му бе известно. Чудеше се къде щяха да сложат проклетите подаръци.
Мейроуз се „взря“ в мечтите си — да притежава Чарли, да държи законния бизнес, да господствува над фамилията — от улицата до заседателната стая, с Чарли до себе си. Но щом не успя да го прикотка, за да застане до нея доброволно и с радост, тогава сигурно беше надценила и способността си да завладее фамилия Прици. Едното бе естествена последица от другото. Първото бе абсолютно мерило за второто. Какъв е смисълът тогава? Ако остави събитията да се развият според основния план, рано или късно можеше да се окаже с празни ръце, защото нещата нямаше да потръгнат. Това беше от ясно по-ясно. Така че, каза си тя, заради това, което наистина притежавам и което винаги съм притежавала — моето име — ще трябва да сваля въжето от шията му и да премина към аварийния план.