Фамилията Прици

От 25 465 практикуващи адвокати във Вашингтон, по един на 25 души от населението на града, юридическата фирма, спонсорирана от Баркърз Хил Ентърпрайсиз — Шут, Финк, Бланк и Уокър — беше най-ефективна, защото имаше връзки с адвокати, които имаха достатъчно пари зад гърба си, за да решат всякакви проблеми.

Един помощник министър на правосъдието на Съединените щати беше на съвсем неофициален обяд в клуб „Метрополитън“ с шефа на фирмата Базил Шут. Изтъкнатият адвокат деликатно изясни защо фирмата му се интересува от местонахождението на бившия Гуелиелмо Деспиза, който е под прикритието на Програмата за защита на свидетели. Господин Деспиза може да се окаже богат наследник, макар че завещанието не се изплаща индиректно, и ако е възможно само в този извънреден случай да се разкрие къде е господин Деспиза, клиентите на фирмата ще оценят високо съдействието.

По-късно, докато пиеха кафе и пушеха с наслада хаванските пури на министъра, той загрижено повдигна въпроса за необходимостта от подкрепа на Комитета за политически действия, който искаше да прокара закон за подпомагане на бедстващи адвокати. Адвокатът се съгласи.

— Няма кауза по-близка до сърцето ми — рече той.

— Напишете чек за нуждаещите се адвокати на Америка — каза помощник министърът. — Това ще уреди въпроса.

Когато Шут се върна в офиса си, куриер на Министерството на правосъдието донесе ненадписан кафяв плик, съдържащ четири цветни полароида на новите физиономии на Уили и Джоуи — в профил и анфас. Бяха вдигнали веждите на Уили, а косата му бяха боядисали бяла. Носът беше изправен, с месест връх. С повдигането на лявата половина на лицето му, дясната беше увиснала. На брадата му бяха направили трапчинка, а на предните горни зъби имаше две криви коронки. Двойната брадичка я нямаше. Очите все още гледаха диво, но лицето беше друго.

По-характерна беше защитната окраска на Джоуи. Хирурзите го бяха направили като приказен принц. Идеални зъби на мястото на старите, които напомняха сирене Рокфор, големи сини очи вместо предишните — присвити, малки и кафяви, идеален нос, и скули, които хармонизираха женствено с брадичката. Косата беше руса и стигаше до раменете.

Новото име на Уили беше Хобарт Търман. Живееше и работеше в Якима, щат Вашингтон, на деветдесет мили югоизточно от Сиатъл, отвъд планината Каскейд, с население около 43 000 души. Якима беше търговският център на един селскостопански район, известен със своите ябълки и с производството на дървен материал, брашно и сайдер. Господин Търман живееше с племенника си Чандлър Оуенс. Те държаха фирма за търговско обзавеждане и декорация.

Шут пъхна информацията в друг плик, извика кола по телефона, за да успеят за следващия самолет и поръча на един млад служител да изпрати снимките на Уили, новото му име и адреса на Едуард Прайс в Ню Йорк.