Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
След това легна и заспа.
Когато се събуди, Мардел беше тръгнала за репетиции. Облече се, направи си закуска и се обади в Пералнята да каже, че до два часа няма да бъде в офиса, за да не се засекат с Винсънт. Нека той планира деня без него. Бяха довели Луис Пало от Вегас, за да разработят подробностите около капана за Уили и Джоуи. Чарли се обади в хотела и отиде да го види. Тъкмо като пристигна, две уличници излизаха от стаята на Луис. Едната беше китайка, а другата можеше да мине и за извънземно. Луис толкова се стремеше да се прави на мъжага, та чак бе почнал да се изражда.
Чарли представи плана си.
— Знаеш ли къде е голямата лаборатория на 42-ра улица и Пето авеню?
— Ще я намеря.
— Там има телефонни указатели на всички градове. Отиди и намери указателя на Якима. В него намери имената на всички агенти за недвижимо имущество.
— Якима?
— Това е град в щата Вашингтон. Запиши си имената. После, когато отидеш там, обади се на някой от агентите — първо го проучи, за да си сигурен, че е най-големият — после му кажи, че искаш да наемеш къща с три спални някъде в предградията. Ясно ли е?
— Да.
— След като я наемеш, отиди да се видиш с Уили в неговата мебелна компания и му кажи, че искаш съвет за вътрешно обзавеждане и декорация. Джоуи е по декорацията. Докато те занимават с това, ми се обади в хотел „Олимпик“ в Сиатъл. Аз ще дойда и ще свърша работата. Ясно?
— Ти ли ще донесеш инструментите? — попита Луис.
— С изключение на един. Вземи една хубава секира от местната железария и я остави в мазето на наетата къща.
— Секира?
— Донът е обещал палците на Уили, ще ги дадем на жена му.
В четири и петнадесет Чарли се качи на комбито и тръгна към къщата на дона. Чудеше се със свито сърце какво ще предприеме семейството спрямо Мей. Той трябваше да покаже, че не знае нищо повече от другите за мотивите й, защото тя го направи, за да убеди всички, че го е зарязала, да покаже, че вече не го иска. Ако тръгне да разнищва работата, тя ще затъне в лайна до гуша. Беше изпипала всичко, до последната подробност, даже измъкна отнякъде и онзи младеж, за да бъде по-убедителна. Тя направи такова грандиозно представление, че Чарли не би могъл да й отнеме лаврите.
Амалия го заведе до стаята на дон Корадо на горния етаж. В цялата къща беше топло, но в стаята на дона беше горещо. Той седеше на стола и слушаше музика. На Чарли му се стори, че това е „Симоне Боканегра“ от Верди, любимата опера на баща му. Звучеше арията на Фиеско „Il lacerato spirito“43 — израз на благородна, сдържана горест.
— Чарли. Добре — каза дон Корадо. — Сядай. Искаш ли чаша гроздова? Пура?
Дон Корадо говореше на италиански, диалекта от Agrigento44. Амалия излезе и затвори вратата.
— Не, благодаря, padrino45.
— Беше тежка нощ, Чарли.
— Да.
— Но тя постъпи правилно. Не мислиш ли?
— Как така правилно?
— Тя не беше щастлива, защото знаеше, че и ти не си щастлив. Искаше да сложи край на тази история. Отиде твърде далеч, но искаше да сложи край.
Чарли погледна малките, студени очи на дон Корадо, но не отговори.
— Какво ще стане с нея?
— Не трябва да забравяме баща й. Публично опозорен.
Семейството беше опозорено. Той ще я върне тук и ще я изгони от семейството. А ти си част от семейството, Чарли.
— Какво казваш, падрино?
— Между вас двамата с Мей е свършено. Нищо не може да се направи… Нищо няма да й липсва, но ще бъде прокудена от Бруклин. Искам да те помоля да разбереш, че е прокудена и от семейството, а ти си част от него. Значи — прокудена е и от теб. Сама си го избра. Тя избяга от теб по своя воля.
— Разбирам, padrino.
— Вземи си сладка, Чарли. Почакай, Амалия ще ти донесе едно хубаво кафе. Разкажи ми, как смяташ да се справиш с Уили Деспиза.
Петдесет и шеста глава
Чарли пристигна в театъра на Нюарк в края на последното изпълнение. Ангажиментът в новото шоу бе пробен за Мардел. Тя участвуваше в програма, създадена специално за нея: пищна безвкусица, която струваше на Чарли 2300 долара. Двамата мъже, сътворили номера, бяха там заедно с Марти Померанц, но Чарли седна сам, за да формира свое собствено мнение.
Първата половина на действието беше изискан стриптийз с обичайното тръскане и извиване на тялото. След като стигна до върховия момент на номера, тя напусна сцената, съпроводена от силни ръкопляскания; появи се отново и застана между двете пиана, боядисани изцяло в черно. Лицата и телата на двамата пианисти бяха покрити с черно кадифе и изключение правеха само варосаните им бели ръце. Сцената тънеше в мрак, имаше само три бели петна — Мардел и ръцете на пианистите. Като акомпанираха на Мардел, ръцете им се отразяваха във вертикално подредени огледала и създаваха впечатление за движещи се нагоре-надолу по тялото на Мардел ръце. Тя пееше „Това старо чувство“. С това изпълнение излизаше за втори път пред публика и според Чарли резултатът не беше лош.
43
„Изтерзаният дух“ (ит.) — Бел.ред.
44
Град в Сицилия.
45
Кръстник (ит.) — Бел.ред.