Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
Поп се върна на масата в единадесет без десет.
— Отишла е на летището — съобщи той. — Качила се на самолета за Мексико Сити заедно с мъжа.
Дон Корадо се обърна вежливо към Винсънт.
— Върни я — изръмжа той и се усмихна смразяващо. — Мексико не е място за млада неомъжена жена.
— Говорих с шефа на нощната смяна на летището — каза Поп. — Мей е попълнила входен лист. Поръчала е резервация в хотел и са я устроили в „Молина“ на Авенида Хуарес.
— Вземи телефона, Винсънт — каза дон Корадо.
Петдесет и пета глава
Тържеството приключи набързо. Хората от почетната маса седяха по местата си така, сякаш нищо особено не беше станало. В единадесет часа семейство Фустино се сбогува с всички, а Едуардо и Бейби си тръгнаха веднага след тях. Донът, който обикновено напускаше всички тържества в десет и половина, сега в дванадесет без петнадесет, след като всички гости му бяха пожелали лека нощ, все още беше на мястото си. Никой не спомена Мейроуз. Никой не се загрижи за Чарли. Когато в залата останаха само чистачите, дон Корадо стана.
— Чарли, утре искам да говоря с теб. Ела при мен в пет часа. Всички излязоха. Дон Корадо, Амалия и отец Пасананте се качиха в лимузината на дон Корадо. Зинго се беше върнал от летището и чакаше Винсънт. Чарли и Поп седнаха в очукания шевролет на Поп и тръгнаха на юг към Бенсънхърст.
— Е, — каза Поп — тя реши проблема.
— Да.
— Страхотна жена.
— Да.
— Истината е, че се гордея с вас. Бяхте на ниво. Държахте се както трябва. Мардел отстъпи. Ти се примири с реалността. А Мей направи така, че да има изход за всеки.
— Какво ще стане с нея сега?
— Тя знаеше какво ще последва. Скочи от самолета без парашут, това е. Какво толкоз, Чарли, и без това Бруклин беше тесен за Мей. Тя е модерна жена и мястото й е там, в широкия свят.
Поп остави Чарли пред високия блок на крайбрежната улица. Той тъкмо влезе в апартамента си и телефонът иззвъня. Беше Винсънт.
— Чарли, защо стана така? Не искам да говоря за нея. Повече няма да произнасям името й. Но искам обяснение или ще… е, просто искам да знам защо.
— И аз не съм сигурен, Винсънт. Не съм го проумял още.
— Да не сте се скарали?
— Не.
— Тогава… какво? Да не е полудяла?
— Трябва да помисля.
— Кой беше онзи?
— Никога не съм го виждал.
— Дяволски си услужлив, Чарли! Ти трябваше да се ожениш за нея. А какво знаеш за нея? Нищо!
— Точно така. Ти си й баща и също не знаеш нищо. Мислех, че я познавам, но съм сгрешил. Нищо не знам за нея.
— Забравила е и чест, и достойнство. Загубила е вярата си.
— Някой ден може и да разбереш дали е така, а може и никога да не научиш — каза Чарли и затвори.
Чарли се преоблече, качи се в комбито, отправи се към Ню Йорк и успя да намери място за паркиране пред блока на Мардел. Позвъни на вратата. Отвътре се чу щракане и дрънчене на резета и вериги. Тя го дръпна в апартамента така, сякаш по стълбите го гонеха убийци, затвори и бързо заключи.
— Тържеството не беше ли тази вечер? — попита тя ококорена.
— Откъде знаеш?
— Получих покана.
— Ами?! — той беше смаян.
Тя кимна сериозно.
Чарли объркано поклати глава.
— Свършен съм, бебчо. Трябва да поспя.
Прекоси антрето преди нея и сви в ляво към спалнята.
— Тук ли ще останеш?
Чарли си смъкна ризата.
— Утре ще говорим.
— Имам репетиция в девет. А вечерта е първото шоу в Нюарк.
— О’кей. Ще те взема след представлението.