Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
— Ти ми провали вечерята.
— Извинявай, татко. Приготвила съм cannoli38, както ги харесваш, и имам малко conchiglie39 за гарнитура.
— Ще разговарям с дон Корадо на срещата утре. — Той прехапа горната си устна. — Боже, не трябваше да ям conchiglie, но готвиш страшно вкусно.
Петдесет и втора глава
На следващата сутрин Чарли влезе в офиса на Винсънт в Пералнята, за да му съобщи за годежа с дъщеря му. Затвори вратата след себе си. Винсънт го изгледа втренчено.
— Можеше да ме предупредиш, подлецо.
— Какво искаш да кажеш?
— Знаеш какво. Взимаш ми момичето. Това искам да кажа.
Чарли си спомни как Мей мина през него като парен валяк, помисли за всички ядове, които му беше създала досега, но я разбираше — тя беше влюбена жена, която не знаеше какво прави.
— Нямаше как да не се случи, с красиво момиче като Мей. Ако не бях аз, щеше да е някой друг.
— Редно ли е да го научавам от нея? А не от теб?
Чарли седна.
Просто така се получи.
— Моята любима дъщеря. Ти идваш, грабваш я без дума да кажеш!
— Какво бих могъл да кажа? Тя трябваше да реши първо.
— Не. Така не се прави. Ти отиваш при бащата. Това е уважение. Питаш го дали той ще благослови съюза, дали ще даде съгласието си да попиташ дъщеря му.
— Само в старата родина.
— И тук! Навсякъде. Направо щеше да минеш през мене.
— Тук съм да помоля за твоята благословия, Винсънт.
— Какво да ти кажа? Как се подарява съкровище?
— Няма как. Време ти е за внуци.
— Е, поне не си външен. Синът на Анджело. Синът на моя consigliere. Най-старият приятел на баща ми. Неговият син. — Очите на Винсънт се напълниха със сълзи. — Доволен съм от живота, Чарли. Давам ти любимата си дъщеря и благословията си.
— Благодаря ти, Винсънт.
Винсънт запали голяма мексиканска пура, за да прикрие смесените си чувства и изпълни стаята с тежък дим. Реши да смени темата.
— След колко време подействува цианидът на Малкия Джеймито и хората му? — запита той с професионален интерес.
Петдесет и трета глава
Следващата сутрин на закуска, докато дон Корадо поглъщаше своята унция зехтин и наблюдаваше как Амалия поднася две горещи focacce40 на брат си, той се усмихна по своя обичаен кошмарен начин и я изчака да свърши ритуала.
— Как се чувствуваш, Винсънт? — попита Амалия.
— По-добре. Чувствувам се по-добре.
— Изглеждаш развълнуван. Не е хубаво за кръвното. Но се радвам за Мей и Чарли.
Тя го потупа нежно по бузата и ги остави. Щом излезе, Винсънт подхвана:
— Минаха месеци, татко, откак Уили Деспиза изчезна, а Едуардо остана с празни ръце.
— Първо ще говорим за годежа.
— Това е хубава новина.
— Разговаря ли с Чарли?
— Да. Говорихме и за Уили Деспиза. Чарли е обиколил почти всички фамилии в страната заради него. Ядосан е и има право, Уили го предаде на Мелън. Пуснал е хора на изток и на запад да търсят Уили и е говорил два пъти с Едуардо. Но той не казвал нищо. Даже сменял темата. Защо Едуардо се е отказал, татко? Уили ни е длъжник и трябва да си плати.
— Станало е недоразумение, Винсънт. Помня, че Едуардо беше разстроен, защото очистихме брата на Уили, след като Едуардо беше хвърлил много пари по него. Според Едуардо, ако се бяхме погрижили но друг начин за Вито, така както той казваше, Уили никога нямаше да попадне в Програмата.
— Какви са тия идеи, татко? Едуардо ли ще ни обяснява защо Уили е влязъл в Програмата?!
— Прав си, Винсънт.
— Трябва да се срещнем с Едуардо.
В седем часа вечерта Поп и Чарли пристигнаха заедно в къщата на дон Корадо. Винсънт дойде десет минути по-късно, а после дон Корадо и Едуардо слязоха от горния етаж. Всички седяха около масата, над която висеше светъл кръгъл абажур със златни ресни. По средата на масата имаше голяма купа с плодове. Дон Корадо каза:
— Разговарях с Едуардо за Уили Деспиза. Той иска да ви каже нещо.
Едуардо поде:
— Не виждам смисъл да се бърза. Уили ще ни чака там, където е.
— Трябва да протегнем ръката си чак до Вашингтон — оплака се Винсънт. — Ще ни трябват месеци.
— Значи колкото повече време продължи, толкова по-тежко ще бъде за Уили, когато го пипнем. С всеки изминат ден фалшивото му чувство за сигурност расте.
38
Ястие (ит.) — Бел.ред.
39
Охлюви (ит.) — Бел.ред.
40
Пити, погачи (ит.) — Бел.ред.