Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
Той остана на мястото си докато тя напусна сцената, след това си проби път зад кулисите, където срещна развълнувания Марти Померанц.
— С този номер можем да отидем навсякъде — каза развълнувано Марти. — Шоу в Бродуей, в клубове, или да направим турне, което да завършим във Вегас. Това е голямо представление, Чарли.
— Мислех си, че без стриптийз ще бъде по-добре може би.
— Без стриптийз? При това тяло?
— Не я изпускай и прибирай парите, Марти — ухили се Чарли.
Трябваше му почти един час, за да я измъкне от хората. Двамата мъже държаха един куп бележки, които прегледаха заедно с Мардел и Марти, а Чарли седеше на стола и чакаше.
За разлика от друг път Мардел беше гладна, затова Чарли я качи в колата и отидоха в „Ла Коста“ на Двадесет и втора улица, близо до нейния апартамент. Гледаше я как яде пържолата си, докато той преглъщаше минестрони, гризеше една франзелка и отпиваше от червеното вино.
— Това е страхотен номер — каза той.
— Номер?
— Е, останалото беше също чудесно. Искам да кажа, как човек може да знае, че пееш толкова хубаво?
— Аз обичам да пея. Какво каза господин Померанц?
— Каза, че можеш да получиш ангажимент навсякъде — мюзикъл в Бродуей, големите клубове — навсякъде.
— Господи! Не мога да повярвам.
— Ще станеш голяма звезда, Мардел.
Тя се усмихна, дъвчейки замислено пържолата.
— Слушай, трябва да ти кажа нещо, но не вдигай патърдия. Налага се да замина извън града.
Мардел пусна вилицата си.
— Извън града?
— Сиатъл.
Тя докосна лицето си с две ръце на пет различни места.
— Колко време ще отсъствуваш?
— Зависи.
— От какво?
— Зависи как върви работата.
Тя се отпусна на стола си. Лицето й помръкна.
— Не трябваше да се връщаш след тържеството, Чарли.
— Е, Мардел! Хайде пък сега!
— Аз се примирих, когато си отиде в деня на приема. Знаех, че никога няма да те видя пак. После се връщаш, сякаш нищо не се е случило. Вече не ми принадлежиш, но се завърна, за да се убедиш, че всичко върви добре с пробното ми представление и да се успокоиш, че аз ще бъда добре, за да можете ти и тя да продължите да живеете заедно.
Той сграбчи ръката й през масата. — Това няма да стане. С мен и Мейроуз всичко е свършено.
— Свършено ли?
— Слушай, трябва да направя това пътуване. За мен това пътуване е много важно. Ще замина за два дни най-много.
Тя го погледна мрачно. Дишаше така, сякаш всичкият въздух в стаята е свършил.
Ако можеше да наблюдава цялата работа отстрани и ако му беше известно всичко, той щеше да остане смаян от изпълнението й, защото Чарли беше ценител на артистичната дарба; малко телевизия ли бе гледал… Но беше невъзможно и той виждаше нещата такива каквито бяха пред очите му, и си мислеше: „Ще полудея покрай нея. Ходиш с откачена, ставаш откачен“, но държеше ръката й и я гледаше право в очите.
— Слушай, Мардел — каза той, — ако мога да те взема на това пътуване, щях непременно да го направя, но не мога, пък и ти не можеш да дойдеш. Ще получиш ангажимент в Бродуей с този номер. Само се дръж за мене. Ще се върна след ден и половина може би. След това всяка сутрин и вечер ще ти се обаждам и ще си говорим в апартамента и в гримьорната ти. Ако искаш някой да те придружава до дома след шоуто, ще пратя двама души.
— Ще останеш ли с мен довечера, Чарли?
— Няма да бъда с тебе само довечера и когато ме няма, но — той пое дълбоко дъх и взе най-голямото решение в живота си, — когато се върна, ще се оженим. Това ще стане!
— Да се оженим? А какво ще…?
— Всичко това е свършено. Отменихме го.
Мардел остави сълзите да се стичат по бузите й. Забрави грима си и плачеше от радост. Прие това като истинска похвала за Мардел ла Тур, измисления образ. Тя живееше в образа на героиня, който никой не можеше да й отнеме, който беше единствено и само неин. Той й принадлежеше. Хати Блекър щеше непременно да получи отличен за дисертацията си.