Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Той поведе двама ни назад, докато не се стовари с мен върху ръба на леглото, като продължаваше да държи с ръцете си повечето от долната част на тялото ми, уловено в капан срещу него. Той остана прав, тялото му ме приковаваше към ръба на леглото, а ръцете му ме държаха, сякаш бях лека като перце.
Взираше се надолу към мен с очи, които вече не бяха човешки, а на вълк. Отдръпна се извън тялото ми, бавно, сантиметър по сантиметър докато не се озова почти свободен, след което се върна обратно вътре и ме накра отново да извикам. Това не беше вик от болка.
Откри ритъм, който бе бърз, и дълбок, и силен, сякаш се опитваше да излезе от другата ми страна. Удряше тялото си в моето с глух, месест звук.
Оргазмът ме хвана неподготвена. В един миг бях уловена в ритъма на неговото тяло в моето, а в следващия виках и се извивах под него. Забих нокти надолу в тялото му, навсякъде, където можех да го докосна, но когато това не бе достатъчно, забих нокти и в собственото си тяло.
Виковете на Джейсън отекнаха след моите, тялото му се напрегна срещу мен, гърбът му се изви и от устните му се откъсна вой. Ardeur го пресуши, изпи кожата му, потта му, семето му.
Той се отпусна върху мен. Дъхът му излизаше с болезнени напъни, а сърцето му туптеше като хванато в капан срещу кожата ми. Намести ни по-стабилно върху леглото, а тялото му все още бе дълбоко в моето. Когато и двамата се бяхме настанили на леглото и дишахме тежко, а пулсът и на двама ни се успокояваше, Джейсън сведе поглед към мен, в очите му имаше нещо, нещо сериозно и много нетипично за него.
Гласът му продължаваше да е задъхан, дрезгав, когато изрече:
- Осъзнавам, че това може би е единственият път, в който ще получа това. Когато мръдна, позволи ми да те подържа за още малко.
Собственият ми глас не беше много по-добре от неговия:
- Тъй като от кръста надолу не мога да се движа, става.
Той се разсмя и понеже все още беше в мен и отчасти в ерекция, движението ме накара да се загърча под него, да се стегна и да забия ноктите си в гърба му.
Той изкрещя и бедрата му се забиха отново към мен. Когато бе в състояние да диша, прошепна:
- Ох, господи, не го правй отново.
- Тогава се махни от мен - отвърнах с почти толкова задъхан глас, колкото неговия.
Той се подпря на ръце, като че правеше лицеви опори, и се измъкна от мен.
Усещането за движението му ме накара отново да започна да се извивам. Той се стовари до мен, смеейки се.
Когато можех да говоря, попитах:
- Кое е толкова забавно?
- Господи, невероятна си.
- И ти самият не си зле - отвърнах.
- Не съм зле? - учуди се той и ме погледна опулен.
Не можах да сдържа усмивката си.
- Хубаво, ти също си невероятен.
- Не го казвай, ако не го мислиш - изрече той.
Най-сетне успях да се извърна настрани, така че да мога да виждам лицето му по-добре.
- Наистина го мисля. Беше невероятен.
Той се обърна, така че двамата лежахме с лице един срещу друг, но без да се докосваме.
- Ако това не се повтори повече, исках да е хубаво.
Трябваше да затворя очи, за да се преборя с още един порив да започна се извивам върху леглото. Въздъхнах продължително и отново отворих очи.
- О, това беше. Беше ми наистина много хубаво, но винаги ли си толкова енергичен. Не всяко момиче обича да бъде блъскано към матрака.
- Виждал съм мъжете, с които спиш, Анита, и знаех, че мога да бъда толкова бърз и твърд, колкото искам, и да не те нараня.
Намръщих се.
- Да не би да намекваш, че ти е малък?
- Не, намеквам, че не ми е огромен. Прилично надарен съм, но някои от мъжете в леглото ти са повече от добре надарени.
Изчервих се. През цялото време докато правехме любов не се бях изчервила, а сега го направих.
- Не знам какво да кажа, Джейсън, имам чувството, че трябва да защитя егото ти, но...
- Но сантиметър по сантиметър си знам мястото, Анита. - Той се разсмя и плъзна ръка под раменете ми. Позволих му да ме намести в извивката на рамото си. Сложих едната си ръка върху корема му, а другата се намираше под кръста му, краката ми се плъзгаха върху бедрата му. Прегърнахме се, почти толкова близо един до друг, колкото бяхме по-рано.
- Беше невероятен - казах.
- Забелязах за колко невероятен ме смяташ. - Вдигна свободната си ръка, за да видя пресните драскотини, които бях направила по ръцете му.
Отворих очите си широко.
- И другата ти ръка ли изглежда толкова зле?
- Да.
Намръщих се и той ме докосна по челото.