Небесносини грехове

- Да не би да мислиш да не се връщаш за повече?

Притиснах лице към рамото му.

- Нека просто да кажем, че не съм много щастлива относно това.

- Защо не - попита той.

- Не знам точно. - Поклатих глава доколкото ми беше възможно, притисната така към него.

- Истината е, че това ме плаши.

- Кое те плаши?

- Сексът е страхотен, Джейсън, но това... това, което Ашър може да направи с ухапването си... - Опитах се да го опиша с думи, но знаех, че каквото и да кажех, щях да се проваля. - В съзнанието си усещам Ашър като вампир-господар, нивото му на сила, но той няма свое животно. Може да прави номера с гласа си като Жан-Клод, но това е малка сила. Бях леко объркана, искам да кажа, усещам го като господар, но къде е силата му? -Отново потреперих. - Открих я.

Джейсън постави брадичката си върху главата ми и каза:

- Какво имаш предвид?

- Имам предвид, че силата му се базира върху прелъстяването, секса, интимната игра. Той не може да се храни от похотта така, както го прави Жан-Клод, и не кара тези около него да изпитват желание както го прави Жан-Клод, но по дяволите, веднъж след като предварителната игра е премината, той може да предизвика такова... удоволствие. Това наистина е нещо, за което хора биха убивали, за което биха се отказали от цели състояния, за което биха извършили всичко, което Бел Морт иска от тях, стига само

Ашър да продължава да посещава спалните им.

- Значи сексът с него е страхотен - констатира Джейсън.

- Не, с теб е страхотен, с Майка е страхотен, не съм напълно убедена, че Жан-

Клод е толкова добър, за колкото се смята, защото вече не знам каква част от това е истински талант, и каква част е вампирска сила. Не съм имала сношение с Ашър.

Просто споделяхме кръв.

Джейсън се мръдна така, че да може да се намръщи към мен.

- Съжалявам, но един вълк разбира от тези неща. Не Жан-Клод подуших, когато влязох в стаята.

Отново се изчервих.

- Не съм казала, че Ашър не се е забавлявал, а само, че не сме имали сношение.

- Какво намекваш? - попита той.

- Намеквам, че ако това е само при пиене на кръв, се страхувам какво ще бъде когато има истински секс с него. Имама предвид, колко по-хубаво може да стане?

Той се изсмя със звук, на ръба на кикотенето, почти като хихикане.

- С удоволствие бих разбрал.

Повдигнах се на лакът.

- Да не би да ми казваш, че би го направил с Ашър?

Той се намръщи, а смехът все още проблясваше в погледа му.

- За известно време бях леко объркан относно предпочитанията си. Искам да кажа, вече от около две години съм pomme de sang на Жан-Клод. Когато се храни е невероятно, Анита, адски невероятно. Това, че толкова много се наслаждавам да бъда с него, ме накара да мисля, че може да съм гей. - Той спусна ръката си по рамото ми. - Но харесвам жени. Не твърдя, че с подходящия човек, бисексуалността не е възможна, но не и ако това означава никога да не направя това отново. Харесвам жените. - Той провлачи „харесвам" като дума с повече срички.

Това ме разсмя.

- А аз харесвам мъжете.

- Забелязах - отвърна, а в гласа му все още се прокрадваше смях.