Небесносини грехове

- Заради теб.

Не можех да се намръщя повече, така че опитах да спра, но бях объркана.

- Защо заради мен? Ти си негов pomme de sang по-дълго, отколкото аз съм негово гадже, и много по-дълго, отколкото съм негова любовница.

- По времето когато попитах, вие двамата се срещахте. Явно той мислеше, че ще го зарежеш, ако разбереш, че спи с друг мъж.

- Заболя ме главата от теб - казах.

- Съжалявам, но ако не искаш истината, не питай. - Той намести възглавниците зад гърба си по-удобно. - Но успя да избегнеш отговора на първоначалния ми въпрос.

- Какъв беше той? - попитах.

Той ме погледна.

- Не се правй на скромна, Анита, въобще не те бива в това.

- Хубаво, Ашър, какво да правя с Ашър? Дадох нещо като обещание и на двамата, че ще намерим начин да бъдем menage a t rois, или по-скоро menage a quat re*. (*четворка)

- Кой е четвъртият ви?

- Майка - отговорих.

- По дяволите - възмути се той.

Намръщих се.

- Не можах да се въздържа, съжалявам.

- Ако не изпълня това обещание, ще загубим Ашър.

- Какво имаш предвид под „загубим"?

Обясних за плановете на Ашър да се махне.

- Значи, ако не го направиш, той ще си замине.

- Да.

Той се намръщи, после се разсмя, и след това поклати глава.

- Нека да обобщя всичко. Ухапването му носи всепоглъщащ оргазъм и спиращо дъха удоволствие. Ти смяташ, че ако се чукаш с него докато той пие кръв, това ще бъде дори още по-невероятно.

- Да - потвърдих.

- И защо това е проблем? - учуди се Джейсън.

Обвих ръцете си около себе си.

- Страх ме е, Джейсън.

Той седна изправен до мен.

- Страх от какво?

- Страх да не бъда... - поколебах се, в опит да намеря думи и най-накрая -страх ме е да не бъда погълната.

Той се намръщи.

- Погълната? Знам какво означава тази дума, но не разбирам какво имаш предвид.

- Не те ли е било страх от това да желаеш някой от тях толкова силно, че би направил почти всичко, за да го имаш за себе си?

- Само за вампири ли говориш или за хората по принцип?

Облегнах брадичката си на коленете.

- За вампирите, разбира се.

- Не, не говориш само за вампири, страх те е да искаш някого напълно, нали?

Не можех да го погледна.

- Не знам за какво говориш.

Той прибра косата ми зад ухото, но тя беше прекалено гъста, за да остане там.

- Не лъжи чичо Джейсън, не говориш само за вампирите.

Погледнах го и присвих коленете си към мен.

- Може би не, но идеята е същата. Не искам да желая някого толкова силно, че ако той не е с мен, да умра.

През погледа му премина някакво изражение, но не можех да го разгадая.

- Искаш да кажеш, че те е страх да обичаш някого повече от самия живот?

- Да.

Той се усмихна меко и малко тъжно.

- Бих дал някоя от не толкова любимите ми части от тялото ми за жена, която да се интересува от мен толкова силно, колкото ти се интересуваш от Натаниел. Понечих да протестирам, че не обичам Натаниел.

Джейсън постави пръст на устните ми.

- Стоп. Знам, че не си отдала сърцето и душата си на Натаниел, но не си го направила и с никой друг, нали?