Зовът на кукувицата

Докато ядеше с една ръка нудли по сингапурски, Страйк разглеждаше лаптопа на Лула, разтворен на масата до халбата с бира. Кутията му бе тъмнорозова, с шарки на цъфнали черешови клони. Не му хрумваше, че седейки приведен, едър и космат над разкрасеното и определено предназначено за жени устройство, може да изглежда нелепо, но тъй или иначе бе предизвикал подсмихвания у двама от сервитьорите в черни тениски.

– Как е хавата, Федерико? – попита в осем и половина блед младеж с щръкнала във всички посоки коса.

Новодошлият, настанил се на мястото срещу Страйк, беше с джинси, тениска с психеделичен десен, маратонки „Конвърс“ и черна кожена чанта, преметната по диагонал на гърдите му.

– И по-зле съм бил – отвърна Страйк. – А ти как си? Ще пиеш ли нещо?

– Да, една светла бира.

Страйк направи поръчката за госта си, когото бе свикнал поради отдавна забравени причини да нарича Сръчко. Сръчко имаше диплом по компютърни науки от престижен университет и бе много по-добре платен, отколкото предполагаше облеклото му.

– Не съм много гладен, хапнах бургер след работа – подхвърли Сръчко, докато преглеждаше менюто. – Една супа ми стига. Супа „Уонтон“, моля – добави той към келнера. – Интересен избор на лаптоп, Фед.

– Не е мой – поясни Страйк.

– Нещо свързано с работата ти, нали?

– Да.

Страйк обърна компютъра към Сръчко, който огледа устройството със смесица от интерес и пренебрежение, характерна за онези, приемащи технологиите не като необходимо зло, а като същността на живота.

– Боклук – заяви весело Сръчко. – Къде се покри, Фед? Хората взеха да се тревожат.

– Много мило от тяхна страна – подхвърли Страйк с пълна уста. – Само че няма нужда.

– Отбих се у Ник и Илза преди две вечери и ти беше единствената тема на разговор. Твърдят, че си потънал в нелегалност. О, благодаря – каза, когато супата му пристигна. – Звънели ти в апартамента и все попадали на телефонния секретар. Илза предполага, че са женски неприятности.

На Страйк му хрумна, че най-добрият начин да уведоми приятелите си за разваления годеж би могъл да е чрез незаинтересуван посредник като Сръчко. Той беше по-малък брат на един от старите приятели на Страйк и бе до голяма степен незапознат с дългата и драматична история на Страйк и Шарлот, а и безразличен към нея също така. При положение че Страйк се опитваше да избегне съчувствието и аутопсията на връзката си лице в лице и че нямаше намерение вечно да се преструва как с Шарлот още са заедно, той се съгласи, че Илза правилно е налучкала проблема и че ще е по-добре приятелите му занапред да не звънят в дома на Шарлот.