Синьо злато

— Нямам търпение! Това не беше ли „Господарят на моретата“?

— Точно! Пуснат на вода в 1637 година, по нареждане на Чарлз Първи. Един от най-големите морски съдове, построени до това време.

— Както и един от най-неустойчивите. Поради високо разположения център на тежестта, се е наложило да му махнат най-горната палуба, което е знаменателно, предвид обстоятелството, че на Чарлз са му махнали главата.

— Модификациите ще направя по-късно. Новата програма ще бъде на разположение на морските археологически отдели на всеки университет, който прояви интерес. Макс съставя списък на стотици стари кораби. Вкарваме в системата чертежите им, оразмеренията, архитектурните детайли, историческите данни и всичко, което знаем за съда. Макс събира всичко това в холографско изображение. Дори е в състояние да допълва липсващи детайли, когато информацията е непълна. Макс, би ли показал какво откри във връзка с материала, изпратен от Кърт?

Красиво лице на млада жена се появи на огромния екран зад платформата. Устните й се разделиха в лека усмивка.

— Винаги съм готова да прекъсна сутрешната си почивка за мистър Остин — каза закачливо гласът.

Пространството над платформата затрептя от сините светлинки на вградени в стената лазери. Греда по греда, детайл след детайл, но със светкавична бързина, над платформата се появи голям, открит кораб с правоъгълно платно.

— Ела! — Йегър стана и двамата стъпиха на платформата. Зрението на Остин се замъгли за миг. Когато го фокусира отново видя, че стоят на палубата на кораба, с лице към грациозно извития нос. Кръгли, дървени щитове украсяваха бордовете.

— Това е следващото издание на програмата. Не само ще бъде възможно да се видят корабите от нашия каталог, но човек ще може и да се качи на тях. Виртуалната перспектива се мени, успоредно с движението на посетителя. Простата конструкция на този кораб улесни доста задачата.

— Бих казал, че съм стъпил на палубата на Гогщадския кораб.

— Правилно. Построен в Норвегия между 700 и 1000 година. Истинският е бил с дължина двадесет и четири метра и е бил построен изцяло от дъб, материал, донякъде по-устойчив от светлинни лъчи. Този модел е в мащаб една втора.

— Отлично постижение — отбеляза Остин, — но каква е връзката с материала, който ти пратих?

— Ще ти покажа какво открих.

Минаха през блещукащите бордове към пулта.

— Да се намерят данни за „Мълхоланд грууп“ не беше толкова трудно — започна Йегър. — Както ти е казал и твоят покоен приятел адвокат, компанията се занимава с водоснабдяване и хидроенергийни програми. Трябваше да поразровя тук-там, но открих, че е част от по-голяма корпорация, наречена „Гогщад“. Лого на компанията майка е корабът пред нас.

Холограмата изчезна, а на монитора се появи стилизирана версия на кораба.