Синьо злато

— Чакай! — каза той. — Върни назад. Виж, там пише, че скоростта му е осемстотин и седемдесет километра в час. Как могат да определят скоростта, ако не са правили изпитания?

— Може би, е теоретично изчислена величина? — предположи Йегър.

— Може би. Но там не пише такова нещо.

— Прав си. В ония времена е било наложително да се проведат изпитания, защото не са разполагали със системи като Макс, които да симулират полета.

— Благодаря за комплимента, макар той да съобщава очевидни факти — каза Макс. — Кърт има право, Хирам. Докато разговаряхте, установих, че при всички случаи, когато самолет е проектиран, но не е построен, скоростта се отбелязва като „изчислена“. Освен тук.

Йегър предпочиташе да не спори с Макс.

— Изглежда, че тоя самолет все пак е съществувал. Но какво е станало с него?

— Май засега ще трябва да спрем тук! — каза Остин. — Архивите на Нортроп и Военновъздушните са загубени. Какво може да ни каже Макс за пилота, Франк Мартин?

— Съкратена проверка ли искаш или пълна? — попита Макс.

— Каква е разликата?

— При съкратената се прави бърз тур в архива на Пентагона, който съхранява имената на всички живи и мъртви, служили някога във въоръжените сили. При пълната проверка, се събира допълнителна информация от засекретените сектори на архива. Мога да включа и базата данни на ЦРУ, ФБР и Съвета за сигурност.

— Вярно, въпросът е чисто технически, но не е ли малко незаконно да се промъкваш в тези системи?

— „Промъкваш“ е много грозна дума. Да кажем, че просто правя посещение на добра воля на колега компютър и си разменяме клюки.

— Е, тогава, проявявай колкото си искаш добра воля!

— Интересно — обади се след малко Макс. — Опитах се да отворя няколко врати, но навсякъде Хари им е сложил катинари.

— Кой е Хари? Друг компютър? — попита Йегър.

— Не, глупако. Хари Труман.

Остин се почеса по главата.

— Искаш да кажеш, че по нареждане на президента, всичко, свързано с този пилот, е запечатано?

— Именно. Като изключим най-общите данни за мистър Мартин, всичко останало е засекретено. — Последва необичайна пауза. — Това е странно! — обади се Макс. — Попаднах на следа. Сякаш някой е отварял заключената врата. Ето го вашето момче! — Появи се снимка на млад мъж в униформа на военновъздушните сили. — Живее в горната част на щат Ню Йорк, близо до Купърстаун.

— Още е жив?

— По въпроса съществува известно разногласие. Според Пентагона, той е загинал в самолетна катастрофа през 1949 година. Според новата информация, нещата стоят малко по-различно.

— Грешка?

— Не бих се изненадала. Хората грешат! Аз не!

— Има ли телефон?

— Не. Но разполагам с адрес.

На пулта се появи разпечатка. Все още объркан, Остин бързо погледна името и адреса, сякаш щяха да изчезнат. Сгъна листчето и го прибра в джоба си.