Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Често ли идвате на ски? — пита ме момчето от ски патрула, докато стяга колана около гърдите ми.
— Всъщност не.
— В такъв случай не е трябвало да бъдете на тази писта! — кара ми се той. — Омръзна ни да повтаряме непрекъснато мерките за безопасност! Скиорите не трябва да рискуват с писти, които са над техните възможности! — Пауза. След секунда добавя: — Това е причина номер едно за всички инциденти тук. Този път извадихте късмет. Ако опитате отново този подвиг, да знаете, че излагате на огромна опасност не само себе си, но и другите скиори!
Ами, извинявайте!
Сега вече се чувствам окончателно като нещастница.
Джордж — добрият стар верен Джордж — ме чака в долния край на пистата.
— Наистина ли си добре? — пита, като се привежда загрижено над носилката.
— Наистина. Единствените поражения са върху егото ми. Иначе тялото ми изглежда в безупречно състояние. — И очевидно готово за бъдещи унижения.
— Много се радвам за теб! — кимва той и поема ръката ми. — Казах на Амелия, че ще се срещнем в хижата, за да пийнем по едно ирландско кафе. Тя ми е стара приятелка от „Браун“. — Забелязал изражението ми, побързва да допълни: — Не се притеснявай! Тя не ти е конкуренция! С две години е по-възрастна от мен!
Влизаме в хижата, където е горещо и шумно. Пълно е с тълпи щастливи хора, които се надпреварват да си разказват колко страхотно са си прекарали по пистите. Амелия ни чака край камината. Свалила е горната част на екипа си и е останала по плътно прилепнало по тялото й сребристо боди. Вече е успяла да си среше косата и да си сложи червило, вследствие на което сега изглежда като извадена от реклама за лак за коса.
— Амелия, запознай се с Кари! — казва Джордж. — Мисля, че така и не успяхте да се запознаете както трябва.
— Така е — кимва тя и разтърсва топло ръката ми. — Да знаеш, че ти нямаш никаква вина за това! Джордж изобщо не е трябвало да те води на тази писта! Но той открай време си е такъв — опасен.
— Така ли? — отбелязвам, като се настанявам на стола до нея.
— Спомняш ли си онзи планински рафтинг? — пита го тя, а после се обръща към мен, за да обясни: — В Колорадо. — Очевидно очаква, че аз съм подробно запозната с инцидента.
— Ама ти тогава изобщо не се уплаши! — протестира Джордж.
— Напротив! Бях уплашена до смърт!
— Тук вече не ти вярвам! — предупреждава я с пръст той, като потупва ръката ми. — Амелия не се страхува от нищо!
— Не е вярно! Страхувам се дали ще вляза в правния колеж!
О, боже! Значи тази Амелия е не само красива, но и умна!
— А ти откъде си, Кари? — пита тя, опитвайки се да ме включи в разговора.
— От Касълбъри. Но ти сигурно никога не си чувала за него. Едно невзрачно малко градче на река…
— О, знам всичко за Касълбъри! — усмихва се съчувствено тя. — Отраснах там!
Внезапно ми прилошава.
— Та как беше фамилията ти? — разпитва тя.
— Брадшоу — отговаря вместо мен Джордж и прави сигнал на сервитьорката.
— Аха! — повдига вежди Амелия, очевидно сетила се коя съм.
— Аз съм Амелия Кид. И мисля, че ти ходиш с брат ми.
— Какво? — стряска се Джордж и погледът му се стрелка ту към Амелия, ту към мен.
Изчервявам се като домат.
— Да, Себастиан — изхриптявам. Сега си спомням, че той ми е споменавал за по-голямата си сестра и колко фантастична била тя, но доколкото знам, тя би трябвало да е в колеж в Калифорния!
— Той непрекъснато говори за теб!
— Така ли? — промърморвам и поглеждам крадешком към Джордж. Лицето му е напълно пребледняло, с изключение на двете червени петна върху бузите му.
И целенасочено ме игнорира. Вместо това се обръща към Амелия и отсича:
— Искам да знам всичко, което ти се е случило от последния път, когато те видях!
Аз усещам, че съм цялата плувнала в пот и ми се приисква в крайна сметка наистина да си бях потрошила крака.
По-голямата част от пътуването обратно минава в пълна тишина.
Да, трябваше да кажа на Джордж, че си имам приятел. Трябваше да му кажа още онази първа вечер, когато ходихме на вечеря.
Обаче тогава арестуваха Дорит и не остана време. После трябваше да му кажа по телефона, но ако трябва да бъда честна, нямах сили, защото той беше започнал да ми помага с писането и аз не исках да провалям работата. Трябваше да му кажа също така и днес, обаче се сблъскахме с Амелия. Която, по някаква случайност, се оказа сестрата на Себастиан. Предполагам, че бих могла да се измъкна от отговорност, като изтъкна, че Джордж така и не ме попита дали си имам гадже или не. От друга страна, може би е необходимо да питаш човека дали си има приятел, щом се съгласява да излезе с теб — и продължава да излиза. Може би ходенето по срещи си има свой код на честта — ако вече си ангажиран, твой морален дълг е да уведомиш другия веднага.