Знакът на Атина

Голямото момче вероятно щеше да продължи със старомодните си ругатни, ако Пърси не се бе превил надве и не бе простенал:

— Да не би светът да се е обърнал наопаки?

Джейсън притисна ръце до главата си.

— Да, а освен това се и върти. И е пожълтял. Всичко е жълто. Това нормално ли е?

Анабет и Пайпър се спогледаха притеснени.

— Тази буря наистина е изпила силите ви — каза Пайпър на момчетата. — Трябва да си починете.

Анабет кимна в знак на съгласие.

— Франк, ще ни помогнеш ли да ги заведем до каютите?

Франк погледна към Лио. Определено не искаше да го оставя насаме с Хейзъл.

— Всичко е наред, човек — отвърна Лио. — Само гледай да не ги изпуснеш по стълбите.

Щом останалите слязоха долу, Хейзъл и Лио се спогледаха притеснено. Бяха останали съвсем сами, ако не се броеше тренер Хедж, който пееше интрото на „Покемон“ от квартердека. По някаква причина обаче треньорът бе сменил думите на: „Да ги погубииим!“. Лио наистина не искаше да знае защо. Песента не помогна на гаденето на Хейзъл.

— Ъх… — Тя се преви надве и обви тяло с ръце. Имаше хубава коса — къдрава и златистокафява — като стръкове канела. Което напомни на Лио за място в Хюстън, където правеха страхотни тулумбички. Мисълта за тях го накара да огладнее.

— Не се навеждай — посъветва я той — и не затваряй очи. От това гаденето се влошава.

— Така ли? И ти ли страдаш от морска болест?

— Не от морска болест. Като пътувам в кола, ми става лошо и…

Той се спря. Искаше да каже, че му се завива свят и когато разговаря с момичета, но реши да запази това за себе си.

— В кола? — изправи се с мъка Хейзъл. — Можеш да управляваш кораб и да яздиш дракон, но ти прилошава, когато се возиш в кола?

— Знам, че е шантаво — сви рамене Лио, — това ме прави специален. Виж, най-добре е да гледаш към хоризонта. Това ще помогне.

Хейзъл си пое дълбоко въздух и се загледа в далечината. Очите й бяха златисти като медните и бронзови дискове в механичната глава на Фестус.

— По-добре ли си? — попита той.

— Малко по-добре — звучеше, все едно се опитва да е учтива. Продължи да гледа към хоризонта, но Лио реши, че тя преценява настроението му и се чуди какво да каже.

— Франк не те е изпуснал нарочно — каза накрая тя. — Не е такъв човек. Просто е малко непохватен.

— Опа — каза Лио, като имитираше гласа на Франк Занг, — изпуснах Лио сред отряд вражески войници. Мътните го взели!

Хейзъл се опита да скрие усмивката си. Лио счете, че смехът е за предпочитане пред повръщането.

— Бъди по-мек с него — каза тя. — Изнервяш го с твоите огнени топки.

— Аз ли го изнервям? Та той може да се превръща в слон!

Хейзъл продължи да гледа към хоризонта. Изглеждаше по-добре, макар тренер Хедж да не спираше да си таника песента от „Покемон“.