Знакът на Атина

— Само имай едно наум за чудовища — каза той на треньора. — И внимавай с повредения жироскоп. И…

— Ще се справя — обеща му тренер Хедж, — а сега върви да почиваш!

Лио кимна уморено и тръгна със залитане към приятелите си. Пърси и Джейсън седяха, опрели гърбове на мачтата, свели глави от умора. Анабет и Пайпър се опитваха да им дадат малко вода за пиене. Хейзъл и Франк спореха за нещо на известно разстояние, като махаха с ръце и клатеха глави. Част от Лио се зарадва на това, другата половина го накара да се почувства виновен от това. Спорът спря внезапно, когато Хейзъл го видя. Всички се събраха до мачтата. Франк се бе намръщил, като че ли искаше да се превърне в булдог.

— На хоризонта няма преследвачи — каза той.

— Нито пък земя — добави Хейзъл. Тя изглеждаше малко позеленяла, макар Лио да не можеше да каже дали това се дължи на спора, или на люлеенето на кораба.

Погледна към хоризонта. Във всички посоки се виждаше само океанът. Това не трябваше да го изненадва. Бе прекарал последните шест месеца в строеж на кораб, който трябваше да прекоси Атлантическия океан. До днес обаче пътешествието до древните земи му бе изглеждало нереално. Лио никога не бе напускал Щатите, ако не се броеше малката им екскурзия на гърба на дракон до Квебек. Сега бяха сред открито море — съвсем сами и отправили се към Маре Нострум, откъдето идваха всички ужасни чудовища и гиганти. Римляните можеше и да не ги последват, но нямаше да дойде и помощ от лагера на нечистокръвните.

Лио потупа кръста си, за да е сигурен, че коланът му с инструменти е там. За съжаление, така си спомни и за бисквитката на Немезида, прибрана в един от джобовете му. „Не ще намериш място сред събратята си — ехтеше гласът на богинята в главата му. — Винаги ще им бъдеш чужд, седмото колело.“

Забрави я — каза си Лио. — Съсредоточи се върху работата, която можеш да свършиш.

Той се обърна към Анабет.

— Намери ли картата, която ти трябваше?

Тя кимна, макар да изглеждаше пребледняла. Лио се замисли за това какво ли я бе стреснало във Форт Съмтър.

— Трябва да я разуча — каза тя, сякаш за да сложи точка на темата. — Колко далеч сме от координатите, които ти дадох.

— Ако греблата работят на пълни обороти, ни остава около час път — каза Лио. — Имаш ли идея какво търсим?

— Не — призна тя. — Пърси, ами ти?

Пърси вдигна глава. Очите му бяха кръвясали и уморени.

— Нереидата каза, че там живеят братята на Хирон и че те ще се заинтересуват от градския аквариум в Атланта. Не знам какво имаше предвид, но… — Той се спря, сякаш бе изхабил и последната си останала енергия. — Предупреди ме да бъда внимателен. Богинята от аквариума, Кето, е майка на всички морски чудовища. Тя е затворена в Атланта, но въпреки това може да прати децата си след нас. Нереидата каза, че трябва да сме готови за атака.