Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
— Господ скоро ще ни покаже дали това е било едно разумно решение или не — каза майка Рикиса накрая, когато си възвърна самоконтрола. — Но ще стане така, както искаш. Затова пък ще се молиш със смирение за тази промяна и няма да допускаш нещо да ти завърти главата. Помни, че това, което ти давам, мога да си го взема за един миг. Засега все още съм твоя игуменка.
— Да, майко, засега сте моя игуменка. Нека Бог ви закриля — отвърна Сесилия Роса с престорено покорство, за да не прозвучи скритата в думите й заплаха като такава. След това наведе глава и излезе. Когато затвори след себе си вратата към стаята на майка Рикиса, Сесилия положи голямо усилие, за да не удари силно по нея. Но пък тихо изсъска на себе си: Засега, вещица такава.
Когато кралица Сесилия Бланка дойде на посещение този път, тя доведе и първородния си син Ерик и по всичко личеше, че отново е бременна. Затова срещата на двете Сесилии им беше още по-мила от обикновено — сега и двете бяха майки и освен това Сесилия Бланка носеше вести и за сина й Магнус, и за Арн Магнусон.
Синът й Магнус бил смело момче, което действително се катерело по дървета и падало от конете, но никога не се наранявало. Биргер Бруса твърдял, че човек вече можел да види, че момчето ще стане стрелец, с когото със сигурност само един мъж ще може да се мери, защото нямало никакво съмнение кой е баща му.
Според последното, което се чуло от Варнхем, Арн Магнусон бил в добро здраве и все още изпълнявал дълга си в самия Йерусалим сред епископи и крале. Това, разбира се, поясни Сесилия Бланка, означаваше, че животът му не е в опасност, защото сред епископи и крале няма страшни врагове и за това човек може да се радва и да благодари на Дева Мария за нейната пълна закрила.
На въпроса на Сесилия Бланка дали Рикиса все още се държи прилично Сесилия Роса отговори положително, но и завоалирано поясни, че на спокойствието скоро може да бъде сложен край тъй като съществува един голям проблем и една голяма опасност.
Но за това тя иска да говори с кралицата насаме.
Те се качиха на втория етаж на хосписа и легнаха на онова легло, на което се бяха разделили през последната нощ, когато и двете бяха пленници в "Божия дом". И сега както тогава те се хванаха за ръце и полежаха известно време мълчаливи, потънали в спомените си и с поглед, забит в тавана.
— Е? — каза Сесилия Бланка накрая. — Какво е това нещо, което само моите уши могат да чуят?
— Имам нужда от пари.
— Колко и за какво? От всичко, което ти липсва тук в "Божия дом", парите са във всеки случай най-маловажното, нали така? — попита Сесилия Бланка изненадана.
— Нашият глупав иконом, чийто пост между другото скоро ще заема аз, би казал две шепи сребро. Това ще стигне за едно дълго пътуване до Южна Франция за двама. Вярвам, че сто сребърника ще са достатъчно. Искрено те моля за това и ти обещавам, че ще ти се отплатя някой ден — отвърна Сесилия Роса.
— Нали не мислите ти и Улвхилде да избягате! Не искам да правите това, не искам да те загубя, скъпа приятелко! Не забравяй, че вие още не сте стари и половината от наказанието ти вече изтече — молеше я кралицата неспокойно.
— Не, това, за което те моля, не е за мен и за Улвхилде — отговори Сесилия Роса със смях, защото не се сдържа да си представи себе си и Улвхилде, хванати ръка за ръка, да вървят пеша чак до кралството на франките.
— Заклеваш ли се? — попита кралицата, която се колебаеше какво решение да вземе.
— Да, заклевам се.
— Тогава можеш да ми кажеш за какво става въпрос, нали?
— Не, не искам да го правя, скъпа Сесилия Бланка. Може да се случи така, че някой да дойде и да каже, че тези пари са били използвани за тежък грях и тогава няма да е добре да знаеш какъв е бил той, защото в такъв случай злите езици ще кажат, че си участвала в греха. Но ако нищо не знаеш, значи не носиш грях. Така си мисля аз — отвърна Сесилия Роса.
Те полежаха мълчаливо, докато Сесилия Бланка обмисляше нещата.
И ето че тя се изкикоти и обеща да даде собствените си пари за пътуване, сумата не беше по-голяма. Но си запазваше правото да научи какво представлява този грях, за който тя сега е невинна, въпреки че плаща за него. Искаше поне по-късно да узнае, когато всичко е свършило.
Сесилия Роса веднага й го обеща.
Тъй като другият въпрос, който Сесилия Роса искаше да обсъдят, засягаше Улвхилде, тя смяташе, че щеше да бъде най-добре да говорят трите заедно. С това те станаха от леглото, целунаха се и слязоха долу при трапезата на кралицата и нейната прислуга.