Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Търпение, имай търпение. — Горм се облегна на лакти на една от бойниците и провеси небрежно надолу ръце. — Нека първо се опознаем, пък после ще те убия.
Удил кимна в съгласие:
— Добрата вражда, както и доброто приятелство, узряват с времето. Човек не подхваща история откъм края ѝ.
Йълинг се ухили до уши:
— В такъв случай няма да си давам зор с бързане и когато му дойде времето, ще ви убия един по един. Ще е срамота да лишаваме странстващите певци от възможността за подобна славна песен.
Горм въздъхна дълбоко:
— Певците винаги намират за какво да пеят.
— Къде е Трън Бату? — Йълинг занаднича в рова, сякаш очакваше да я открие на дъното му. — Убивал съм жени, естествено, но не и такива с нейната слава.
— Не се притеснявай, тя ще ти се представи съвсем скоро — отвърна Удил.
— Убеден съм. Такава е съдбата на силния воин. Един ден пътят му се пресича с този на някой още по-силен. Едновременно благословия и проклятие.
Удил кимна отново:
— Смърт чака всички ни.
— Точно така! — Йълинг разпери широко ръце и разкърши пръсти. — Откога копнея за прегръдката на господарката ми, но досега не съм срещал достатъчно умел воин, който да ме изпрати в нея. — Той се обърна към горящия кораб. — Изгорили сте кораба ми?
— Добрият домакин предоставя място край огъня за гостите си — провикна се Горм и на бойниците се разрази буря от подигравателен смях. Рейт също се засмя, въпреки че му костваше геройски усилия.
Но Йълинг остана невъзмутим и просто сви рамене:
— Жалко за прахосничеството му. Беше хубав кораб.
— Имаме повече кораби, отколкото ни трябват — изръмжа Горм. — След като пленихме твоите.
— И толкова малко хора, че да ги управлявате — отвърна Йълинг и попари смеха на защитниците. Той въздъхна дълбоко. — Лично издялах статуята на носа. Но, както винаги съм казвал, каквото изгоряло, изгоряло, не можеш го върна обратно.
Скара се вкопчи в бойницата пред себе си:
— Ти изгори половин Тровенланд без причина!
— А ти ще да си младата Скара, кралица на малкото недоизгорено. — Йълинг нацупи устни и присви очи нагоре. — Наречи ме злодей, кралице моя, вини ме за всички сполетели те беди, щом така искаш, но аз не съм нарушил клетвата си. Изгореното от мен е за благородна кауза. Да те накарам да коленичиш пред Върховния крал, разбира се… от друга страна, обичам огъня, толкова е красив.
— Нужен е само миг, за да изгориш нещо градено цял човешки живот!
— И точно в това е красотата. Така или иначе, скоро ще коленичите пред Върховния крал.
— Никога — изкрещя Скара.
Йълинг размаха пръст към стената:
— Всички така казват. Докато не им прережеш сухожилията на коленете. Тогава, имайте ми доверие, падат скоропостижно.
— Просто думи, кралице моя — каза Синия Дженър и дръпна внимателно Скара от бойницата. Но ако думите наистина бяха оръжия, според Рейт Йълинг определено спечели първия дуел.
— Просто ще стоиш там и ще плямпаш, значи? — Горм разпери ръце и се прозя превзето. — Или ще си размърдаш задника и ще се пробваш на стените? Дори дребосъците падат със силен трясък, когато ги хвърля от толкова високо и аз нямам търпение да се поразкърша.
— Ммм, добър въпрос! — Йълинг погледна към притъмнялото небе, после към воините си, които обкръжаваха Бейлова крепост във все по-гъст обръч от наточена стомана. — Раздвоен съм по въпроса… да хвърлим монета и оставим Смърт да реши, а, кралице Скара?
Пребледнялото лице на Скара потрепна и тя се вкопчи в ръката на Дженър.
— Ези, идваме при вас, тура, оставаме където сме! — Йълинг хвърли монетата високо над главата си и тя се запремята във въздуха, проблясвайки в оранжево от светлината на горящия кораб. Остави я да падне на земята, постави ръце на хълбоците си и затърси с очи в тревата.
— Е? — извика Горм. — Ези или тура?
Йълинг избухна в смях.
— Нямам представа, търкулна се някъде! Стават такива неща, а, Трошачо на мечове?
— Ъхъ — изръмжа сърдито Горм. — Стават такива неща.
— Знаеш ли какво, да оставим тази работа за утре. Нещо ми подсказва, че на сутринта ще сте още тук!
Предводителят на армията на Върховния крал се обърна и, все така усмихнат, тръгна с небрежна походка към редиците си. Воините му започнаха да побиват заострени колове в земята, далеч извън обхвата на лъковете на защитниците.