Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Майка Ауд беше нисичка жена, но в този момент се извисяваше над всички останали, беше в стихията си — огромна и непоклатима като статуя. Не толкова розова и мъхеста праскова, колкото солидното дърво с могъщи корени, на което е расла. Челото ѝ беше сбърчено, беше стиснала зъби, с кичури коса, залепнали за потното ѝ лице, с навити ръкави и омазани до лактите силни ръце. Мъжът, над когото беше надвесена в момента, изви рязко гръб, когато пръстите ѝ докоснаха раната на бедрото му и започна да се мята и пищи.
— Някой да го държи! — изръмжа майка Ауд. Рин се промуши покрай Скара, сграбчи мъжа за китките и го натисна върху масата. Майка Ауд извади една кокалена игла от разпуснатия си кок, стисна я в зъби, вдяна конеца и започна да шие. Мъжът пръхтеше, крещеше с пълно гърло, от устата му полетяха пръски слюнка.
Скара си спомни как майка Кайър изреждаше всички органи на тялото, описваше ролята им и закрилящите ги богове. „Една принцеса трябва да знае как е устроен човек“, казваше тя. Но това да знаеш, че човек е пълен с вътрешности, не означава, че няма да загубиш дар слово само при вида им.
— Дойдоха със стълби — каза Синия Дженър. — Смело, не се щадяха. Не им завидях. Явно Яркия Йълинг е обещал сребърни гривни на всеки, изкатерил стената.
— Малцина успяха — каза Рейт.
Скара изгледа рояка мухи над купчина окървавени превръзки.
— Но достатъчно да направят всичко това.
— Кое, това ли? — Не знаеше как Дженър успя да се изсмее в момент като този. — Трябваше да видиш ние на тях какво им направихме! Ако това е най-страшното, което ни чака до завръщането на отец Ярви, ще сме големи късметлии. — Скара се досети какво изражение бе придобило лицето ѝ, защото той спря на мига. — Е… не и тези момчета тук, предполагам…
— Просто ни изпитваха. — Бледите бузи на Рейт бяха покрити с драскотини и тя не искаше да узнава как се беше сдобил с тях. — Проверяваха къде сме силни и къде не.
— Е, издържахме проверката — отвърна Дженър. — Този път. Но сега по-добре да се връщаме на стените, кралице моя. Яркия Йълинг не е от онези, които се отказват при първата несполука.
В този момент донесоха друг мъж и го тръшнаха на масата на майка Ауд. Тя изми ръце в купата с трижди благословена и порозовяла от кръв вода. Беше едър гетландец, не по-възрастен от Скара. Единствената следа от нараняване беше тъмно петно на ризницата му.
Майка Ауд имаше подрънкващ сноп от малки ножове, окачен на връв около врата ѝ, и тя хвана един и сряза ремъците на ризницата на мъжа. Рин вдигна нагоре ризницата, после дебелата ватена подплата под нея и на корема му се откри тънка цепка. Майка Ауд се наведе над него, стисна я с пръсти и огледа потеклата навън кръв. Мъжът се сгърчи и миловидното му лице потрепери от болка, той отвори широко уста, но от гърлото му се изтръгна само пресипнал стон. Майка Ауд помириса раната, изруга под нос и се изправи.
— Нищо не мога да направя за него. Някой да му изпее молитва.
Скара се облещи. Просто така, жив човек, обречен на смърт. От друга страна, знаеше, че това са неизбежните избори, които очакваха всеки лечител. Те решаваха кой има шанс да живее. И кой е вече просто месо. Майка Ауд беше отминала нататък и Скара насили треперещите си крака да пристъпят към умиращия мъж. Стомахът ѝ се качи в гърлото, но тя хвана ръката му.
— Как се казваш? — попита го.
— Сордаф. — Беше по-скоро въздишка, не дори шепот.
Тя опита да запее молитва към баща Мир, който да го отведе към последен покой. Помнеше как майка Кайър я пя, когато баща ѝ умря, но гърлото ѝ не я послуша и не издаде и звук. Беше чувала, че мъжете умират в битка, но вече нямаше представа какво точно означава това.
Изхвръкналите очи на умиращия бяха приковани в нея. Или в нещо зад нея. В семейството му, може би. В недовършени и недоизказани неща. В тъмнината от другата страна на прага на Последната врата.
— Какво мога да направя? — прошепна тя, стискайки с всичка сила ръката му.
Той опита да каже нещо, но от устата му излезе само гъргорене и по устните му пръснаха капчици кръв.
— Някой да донесе вода! — изпищя Скара.
— Няма нужда, кралице моя. — Рин разтвори с усилие пръстите на Скара и свали ръката ѝ от тази на мъжа. — Той си отиде. — Едва сега Скара осъзна, че пръстите му бяха спрели да стискат нейните.
Тя се изправи.
Виеше ѝ се свят. Цялата гореше, кожата я сърбеше.
Някой крещеше. Пресипнали, нечовешки, дрезгави крясъци, а между тях, бръщолевенето на молитвоплетеца, плямпаше ли плямпаше, молеше за помощ, за милост.