Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Но ме крепиш подобаващо. Сега вървете. — Скара ги побутна към крепостта. — Подберете ги тези сто воини от Тровенланд, които ще сритат най-здраво в топките Яркия Йълинг.
— Ще ги подберем, кралице моя. — Синия Дженър се усмихна широко. — И ще ги обуем в най-тежките ботуши, които намерим.
Той си тръгна и Скара остана насаме с Рейт на поляната пред стените на крепостта. Птиците продължиха да чуруликат. Лекият ветрец довяваше виковете на копачите в рова и шумолеше в тревата. Скара не се обърна. Харесваше ѝ обаче да знае, че той е там, зад едното ѝ рамо.
— Ти също може да си вървиш — каза тя. — Ако искаш.
— Казах, че ще умра за теб. Не се шегувах.
Тогава Скара извърна глава и със задоволство отбеляза предишната напереност в походката му. Беше отново безстрашен и опасен, безразличен към това какво мислят останалите. Скара се усмихна.
— Не бързай да го правиш. Все още имам нужда от някой, с когото да плаша посетителите си.
— Няма да ми е никакъв проблем. — Той отвърна на усмивката ѝ. Широка, свирепа, гладна усмивка. И достатъчно продължителна, че да е просто случайност. Достатъчно настоятелна, че да върне добре познатата нервна тръпка по кожата ѝ.
Една малка част от нея искаше да последва примера на Гудрун. Да захвърли всякакво благоприличие и да се изтъркаля в сламата с конярчето. Пък било то и само от любопитство.
Но останалата част от нея, значително по-голямата част, се изсмя на подобна мисъл. Та тя не е романтичка. Не може да си го позволи. Тя е кралица. И е обречена на Гром-гил-Горм, Трошача на мечове. Съдбата на цяла страна лежи на раменете ѝ. Въпреки всичкото проклинане на, оплакване от и бунтарство срещу майка Кайър, Скара никога не забрави дълга си.
Затова, вместо да се вкопчи в Рейт като удавник за сламка, вместо да мечтае за това как целува устните му така, все едно в тях се крие тайната на живота, Скара придаде сериозно изражение на лицето си и се обърна към кулата на Гудрун.
— Означава много за мен — каза тя. — Това, че оставаш да се биеш за мен.
— Нищо работа. — Слънцето се скри зад облак и скъпоценните камъни по стръковете трева се превърнаха в капки дъжд. — Всеки добър убиец има нужда от някого, за когото да убива.
Хилядата
Сориорн беше великолепен стрелец и представляваше величествена гледка, когато се изправи в цял ръст на фона на залязващото слънце — поставил крак на една от бойниците на кулата на Гудрун, извил назад гръб, опънал до край тетивата на лъка и с обляно в светлина от горящия връх на стрелата лице.
— Запали го — каза Горм.
Очите на хилядата подбрани воини от Тровенланд, Ванстерланд и Гетланд проследиха светлата следа в притъмняващото небе, която остави стрелата. Тя описа мощна дъга и се заби в борда на кораба на Яркия Йълинг. Чу се тихо „уомф“, когато пламъкът на стрелата докосна южняшкото масло, с което беше облято дървото и по него плъзнаха сини езици. В следващия момент целият кораб бе погълнат от огромно огнено кълбо. Рейт почти усети топлината по лицето си, въпреки разстоянието до бойниците на кулата.
Извърна очи настрани и видя топлите жълти отблясъци на огъня по усмивката на Скара. Идеята беше нейна. В края на краищата корабът е сърцето и душата на един воин.
Падна много труд. Първо, докато го извадят от водата, после, докато го поставят на отрязани стволове на дървета и го изтъркалят върху тях по цялата дължина на рампата от пристана до вътрешния двор на крепостта. Рейт още го болеше гърба от бутането, а ръцете му бяха прежулени от теглене на въжето. Скара подари позлатения ветропоказател от кораба на Синия Дженър, крал Горм взе сребърните куки от такелажа, за да ги претопи и направи чаши, а крал Удил получи пурпурните платна, които изпрати обратно в Торлби, за да спести на жените тъкане. Наложи се да свалят мачтата, за да влезе кораба в тунела на портите. На няколко пъти се заклещи вътре, красивите дърворезби по бордовете бяха надрани, но накрая успяха да го изкарат навън.
Рейт се надяваше Яркия Йълинг да оцени всичкия този труд, хвърлен по приветстването му в Бейлова крепост. Но с или без него, защитниците на крепостта се насладиха подобаващо на гледката на горящия кораб. Мъжете викаха, смяха се, крещяха обиди по съгледвачите на Йълинг, които гледаха спокойно от седлата си. Но радостта им беше краткотрайна.
Армията на баба Вексен започна да пристига.
Трамбоваха по пътя от север в стегнати колони желязна змия от воини, на чело на която се издигаше гордо символът на Върховния крал. Тук-там над главите им се поклащаше слънцето със седем лъча — символ на Единствен бог. Знамената на стотиците прославени воини висяха на коловете си — вечерта беше тиха, пълно безветрие. Колоната се проточи през опустошеното село, по цялата дължина на пътя, чак докъдето стига погледът.