Половин война

— Тя-която-изпява-вятъра е разгневена — прошепна майка Скаер, вдигнала очи към изтерзаното небе — гигантски спирали от посинени облаци, морави кълба от кървавочервено и черно, без нито една звезда. Толкова облаци и така ниско надвиснали, сякаш на път да смажат целия свят.

— Тук вятърът е просто вятър. — Скифър свали от врата си плетеницата от свещени знаци, талисмани и зъби против уроки, които никога не сваляше от шията си и ги захвърли настрана. — Тук богове няма.

За Кол перспективата от разгневени богове винаги бе за предпочитане от тази на никакви богове.

— Какво имаш предвид? — попита той.

Скифър се изправи и застана на носа, разпери широко ръце и вятърът повдигна парцаливото ѝ наметало. Заприлича на някаква чудата птица, разперила криле, издялана от умопобъркан дърводелец статуя на носа на кораб, показваща пътя към сигурна гибел.

— Това е Строком! — изкрещя пронизително тя. — Най-величествената елфическа руина! Спестете си молитвите, защото тук дори боговете не смеят да пристъпят!

— Не мисля, че това е много окуражително за мъжете — изръмжа отец Ярви.

Екипажът вдигна като един глава към нея и неколцина така свряха глави между раменете си сякаш се надяваха да ги заровят завинаги там. Бяха до един корави воини, но никоя битка, никакви трудности или загуба на другари по оръжие, можеха да подготвят човек за подобно изпитание.

— Не ни е мястото тук — изръмжа един възрастен гребец с кривогледо око.

— Това място е прокълнато — додаде друг. — Всеки, осмелил се да стъпи тук, се разболява и умира.

Отец Ярви застана между тях и Скифър, спокоен и непринуден, като човек до собственото си огнище.

— Загребване по загребване, приятели мои! Разбирам страховете ви, но те са напразни! А сандъците с пари, които ще получите при завръщането ни от кралица Лейтлин, от друга страна ще са пълни до пръсване. Елфите не съществуват от хиляди години, а и имаме Търсачката на реликви, която ще ни води по безопасни пътища сред руините. Няма опасност. Доверете ми се. Водил ли съм ви някога по грешен път? — Мрачните пророкувания на екипажа преминаха в просто сърдито недоволство, но дори и обещанието за богатство при завръщането им не успя да докара и една-единствена усмивка.

— Там! — Скифър посочи към едно полегнало на една страна стълбище, чийто край чезнеше под водата. Стъпалата бяха огромни, сякаш издялани за краката на великани. — Свали ни на брега там.

Рълф изкомандва за забавяне на темпото, натисна с цялата си тежест руля, извърна плавно кораба и килът изстърга тихо в камък под водата.

— Как така водата е така спокойна? — чу го да си мърмори под носа Кол.

— Защото тук всичко е мъртво — отвърна Скифър и скочи на брега. — Дори водата.

Отец Ярви постави ръка на парапета на борда, но майка Скаер го сграбчи за китката:

— Все още не е късно да се откажем от тази лудост. Една стъпка на тази прокълната земя и ще нарушим най-светия закон на Събора.

Ярви отскубна ръка от пръстите ѝ:

— Всеки закон, който не се извива под напорите на бурята, е обречен да бъде пречупен. — Той скочи през борда и се озова на стъпалата.