Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Кога ще свършат? — Рейт чу Скара да прошепва. Беше поставила една ръка пред гърдите си и въртеше нервно гривната над лакътя на другата.
— Надявах се съгледвачите ни да са объркали бройката им — промърмори Синия Дженър.
— Объркали са я — изръмжа Рейт. — Не са ги доброили.
Подигравателните усмивки на мъжете по стената се бяха сменили с мрачни такива. Челата се сбърчиха, когато колоната се раздели на две и като водите на порой около камък, потече покрай стените. Постепенно воините от Ниските земи, Ингълфолд и Ютмарк обкръжиха Бейлова крепост, от скалистия нос на изток до скалистия нос на запад.
Не крещяха предизвикателно, нямаше нужда, броят им говореше достатъчно красноречиво.
— Майка Война разтваря криле над Бейлова крепост — прошепна майка Ауд.
След воините заприиждаха каруци, цяла върволица от натоварени до пръсване с провизии каруци. А след тях се стичаше безбройна тълпа от народ, цели семейства, с роби и слуги, търговци, свещеници, спекуланти, копачи и пастири, подкарали пред себе си мучащи и блеещи стада, толкова много, че пред тях бледнееше и най-големият пазар, който Рейт някога бе виждал.
— Цял град, потеглил на поход — промърмори той.
Започваше да се стъмва и тилът на армията на Върховния крал се превърна в бавно течаща река от мъждукащи светлинки на факли. Това бяха диваци. Вместо знамена, носеха вдигнати на високи колове плетеници от кости, осветени от пламтящи огньове. Голите им гърди бяха нашарени от белези и наклепани с боя.
— Шенд — каза Рейт.
— Но те не са ли заклети врагове на Върховния крал? — попита Скара с изтънял от тревога глас.
Майка Ауд стисна мрачно устни:
— Явно баба Вексен е намерила начин да ги обърне срещу нас.
— Чувал съм, че ядат живи пленниците си — промърмори някой.
Синия Дженър го изгледа намръщено:
— Гледай да не те пленят, тогава.
Рейт намести изпотена длан на дръжката на щита си и извърна поглед към пристанището, все още пълно с кораби, готови да откарат обратно към дома хилядата защитници на крепостта, в случай че решиха да се оттеглят…
Той прехапа език и задъвка, докато не усети соления вкус на кръв в устата си. Обърна се отново към събиращата се пред стените войска. Никога досега не беше изпитвал страх от предстоящ бой. Може би защото досега шансовете винаги бяха на негова страна. Или пък защото беше изгубил мястото, семейството си и всякаква надежда да се върне отново при тях.
Хората казваха, че най-много трябва да те е страх от онези, които нямат какво да губят. Не беше очаквал обаче, че те ще се страхуват повече от всички и от всичко.
— Вижте. — Скара посочи към воините на Върховния крал. От предните редици беше излязъл човек и вървеше към стените. Крачеше наперено, с небрежната походка на човек, отиващ на гости на приятел, а не към вражеска крепост. Когато доближи горящия кораб, лъскавата ризница на високия воин улови светлината на огъня и сякаш сама запламтя. Дългата му коса се вееше на вятъра. Беше млад, а лицето му бе красиво и неестествено миловидно. Не носеше щит, лявата му ръка бе облегната небрежно на дръжката на меча на кръста му.
— Яркия Йълинг — изръмжа Дженър и оголи колкото зъби му бяха останали.
Йълинг продължи невъзмутимо напред, вече напълно в обхвата на лъковете, после спря, усмихна се приветливо на защитниците по бойниците на стената и се провикна високо и ясно:
— Ако позволите, дали крал Удил е там горе?
Да чуят, че дрезгавият глас на Удил е все така невъзмутим — за него бе все едно дали се изправя пред един, или десет хиляди противници — беше голямо успокоение за всички на стената.
— Ти ли си човекът, когото наричат Яркия Йълинг?
Йълинг сви театрално рамене:
— Все някой трябва да е.
— Онзи, който убил петдесет мъже в битката за Форнхолт? — извика Горм от върха на кулата на Гудрун.
— Не знам. Бях зает да убивам, нямах време да броя.
— Онзи, който отсякъл статуята на носа на кораба на Конмер с един удар на меча си? — попита Удил.
— А, всичко е китката — отвърна Йълинг.
— Онзи, който уби крал Фин и беззащитния му пастор? — изкрещя Скара.
— Същият — продължи да се усмихва Йълинг. — Нищо работа, трябваше да видите какво направих преди малко с вечерята си. — Той потупа доволно корема си. — На това му казвам аз истинско клане!
— По-дребен си отколкото очаквах — каза Горм.
— А ти си по-голям, отколкото смеех да се надявам, че ще си. — Йълинг завъртя замислено един кичур дълга коса около показалеца си. — Дангалаците издават такъв силен трясък, когато ги поваля. Смаян съм да видя Железния крал и Трошача на мечове затворени в тази крепост като свине в кочина. Бях убеден, че ще ме пресрещнете, за да изпробвате уменията си срещу моите, мъж срещу мъж, стомана срещу стомана.