Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Е, Гудрун не го направила. По нейно време Тровенланд имала трима крале и дядо ѝ бил обещал ръката ѝ на един от другите двама. Тя опитала да избяга и дядо ѝ, за да я накаже, обесил любимия ѝ на кулата, а нея затворил в стаята на върха, докато не се научи на дълг.
Майка Ауд се почеса под леко разпуснатия кок, в който бе събрала косата си:
— Нещо не виждам откъде ще дойде щастливата развръзка в историята.
— Няма такава. Гудрун се хвърлила от бойниците и умряла в рова от другата страна на стената.
— Да се надяваме, че няма да свършим като нея — намеси се Рейт.
— Да се самоубием от любов ли? — попита Скара.
— Не, мъртви в рова.
Напоследък Рейт беше мрачен повече от обикновеното и въпреки че приближаването на десетхилядна армия беше достатъчна причина да помрачи настроението на всички, тя се чудеше дали сделката ѝ с Горм нямаше нещо общо с това. Тя самата не беше очарована от перспективата, но връщане назад нямаше. Тя изпусна една тежка, уморена въздишка. В момента имаше по-важни неща, за които да се тревожи, от накърнени чувства, пък било то ѝ нейните.
Тропотът на конски копита привлече вниманието ѝ към портите на крепостта. Над двеста ездачи се изсипаха през портите и потеглиха в гъста колона през блатистите поля, на които бяха разположени лагерите на Горм и Удил. Хвръкналите от копитата на конете прахоляк и буци пръст засипаха все още копаещите в рова пред стените мъже.
Над билото на ниска могила се появи Синия Дженър и тръгна към Скара.
— Кой е толкова нетърпелив да не дочака с нас пристигането на Върховния крал? — провикна се тя.
— Трън Бату — извика в отговор Дженър, обърна се и изпроводи с поглед челото на колоната ездачи. — Но само защото според нея Яркия Йълинг се бави прекалено много. Събра двеста от най-кръвожадните гетландци и отива да го пресрещне, за да започне да го тормози по пътя му насам.
— Ще падне голям тормоз, значи — промърмори Скара и се загледа в точещата се на север от дългата сянка на Бейлова крепост колона от ездачи.
— Така или иначе нямаме зоб за конете, кралице моя. — Синия Дженър спря до нея и постави юмруци на хълбоците си. — То и за хората няма много храна. Яркия Йълинг изгори повечето ферми в сто мили околовръст, а останалите ошушка до троха. Според Удил и Горм можем да изхраним не повече от хиляда мъже в крепостта. Останалите, със семейства, за които да се тревожат, и ниви, които да жънат, потеглят с кораби към Торлби и отвъд.
Скара примига неразбиращо:
— Ще ни превъзхождат десет към едно.
— Колкото по-многоброен врагът, толкова повече слава — смотолеви Рейт. — Така поне съм чувал…
— В крепостта остават само подбрани воини. — Както винаги, Дженър ѝ рисуваше оптимистична картина. — Ще са предостатъчно, за да удържат стените, докато се върне отец Ярви. Четиристотин Ванстерландци, четиристотин гетландци, сто ковачи, готвачи и слуги. И сто от нашите.
— Имаме толкова воини?
— Имаме пет пъти по толкова, кралице моя, до един готови да умрат за теб. Но смятам да подбера стоте, които ще убият най-много от воините на Върховния крал преди да го направят.
— Благодарна съм за жертвата им — каза Скара — наистина. Но ти не е нужно да си един от тях. Вече направи повече от достатъчно за мен и…
Синия Дженър изсумтя пренебрежително:
— О, аз оставам. Не можеш ме помръдна оттук. Обещах на екипажа ми, че ги чака огромна отплата, когато победиш Върховния крал. Що за глупак ще изглеждам, ако не удържа на обещанието си? Ти обаче трябва да тръгваш.
Сега беше ред на Скара да отмине думите му с пренебрежение.
— Как мога да очаквам от другите да рискуват живота си за мен, ако аз самата не съм готова да направя същото?
— Кралице моя — каза майка Ауд. — Кръвта ти е по-скъпа за Тровенланд от…
— Аз съм кралица и това тук е моята крепост. Единственият, който може да ми заповядва, е Върховния крал, но тъй като се обърнах на открит бунт срещу него, нямаш късмет, майко Ауд. Оставам и точка по въпроса.
— Тогава аз също оставам — въздъхна майка Ауд. — Мястото на лечителя е при ранените. Мястото на пастора е до кралицата.
Скара изпита такъв пристъп на благодарност, че почти се просълзи. Ако можеше да избира, това далеч не бяха съветниците, които би избрала, но сега не бе готова да се раздели с тях за нищо на света.
— Боговете ми отнеха дядо ми. — Скара постави една ръка през раменете на Синия Дженър, другата през тези на майка Ауд и ги прегърна силно. — Но ми дадоха две могъщи колони, на които да се опра.
Майка Ауд сведе поглед и смръщи чело:
— Аз съм малко закръглена за колона.