Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Но защо му е да създава армия от разбойници? — попита Дейв.
— Това, господин Феърфакс, не е основният въпрос. Калдерон е човек на ЦРУ от старата школа. Истинският въпрос е защо ЦРУ иска да създаде армия от разбойници?
— Може би именно задаването на този въпрос е причината да се опитат да те отвлекат пред Пентагона.
— Именно. — Ретер кимна към екрана. — И какво пише в този доклад на Калдерон за остров Дракон от осемдесет и четвърта? „Възможни географски точки за операция «Поразяване на дракона»?“ Не съм го чела. — Изгледа многозначително Дейв. — Нямах достъп до него. Какво е операция „Поразяване на дракона“?
— Хайде да разберем. — Дейв щракна върху заглавието и въведе няколко много незаконни пароли.
Появи се предупредителен екран, който обясняваше, че „Документът, който искате да отворите, е защитен по местоположение“.
— Какво означава това? — попита Ретер.
— Означава, че щом го отворим, компютърът и местоположението му ще бъдат маркирани от собственика на документа. Ще разберат, че сме го отворили, и ще знаят откъде. Ако искаме да го прочетем, ще трябва да го направим бързо и после да се изнасяме. Още ли си в играта?
— Искам да знам. А ти?
— И още как — отвърна Дейв и натисна „отвори“.
Отвори се нов прозорец. Заедно с него в горния десен ъгъл на екрана се появи и мигаща кутийка с предупреждение: „Засечено отваряне на документ. Изпращане на информация за потребителя“.
Дейв не обърна внимание на съобщението, а бързо огледа документа.
Беше PDF на стар доклад, писан на пишеща машина, от август 1984 г. и озаглавен:
„Операция «Поразяване на Дракона»
Анализ и оперативна концепция от Мариъс Калдерон, 1 август 1984“
Беше кратък, само три страници.
И Дейв Феърфакс и Мариан Ретер го зачетоха в кафенето на книжарницата, от компютъра, чиято цифрова сигнатура беше изпратена дявол знае къде.
Когато приключиха, се спогледаха ужасено.
— Ох, мамка му… — изпъшка Дейв. — Мамка му, мамка му, мамка му. Нищо чудно, че ЦРУ иска да те отмъкне. Здравата сме загазили.
Дейв понечи да изключи безжичната връзка на лаптопа — можеше да задържи компютъра, но никога вече да не влиза в интернет през него, освен ако не искаше във всеки момент да знаят къде се намира.
Ръката му спря.
Имаше още едно нещо, което трябваше да направи. И той го направи — изпрати току-що прочетения документ в киберпространството.
— Изключи връзката. Трябва да се омитаме — каза Ретер.
Дейв изключи и двамата изскочиха от книжарницата.
Остров Дракон
4 април, 11:35
Господарят на анархията — човек, известен в други кръгове като Мариъс Калдерон — пристигна в края на пистата, където бе посрещнат от Тифон и Големия Исус.
Заобиколени от бойци от Армията на крадците, тримата погледнаха надолу към мястото, където самолетът бе потънал в океана.
— Скофийлд отнесе четири сфери със себе си на дъното — докладва Тифон. — Но преди самолетът да падне през ръба, трима от хората му бяха забелязани да напускат машината с кутия, съдържаща две сфери. Излязоха на южния бряг на реката, но едната амфибия им блокира пътя към скалите.
— Пеша ли се придвижват?
— Вече да.
— И сферите са още у тях?
— Доколкото можем да преценим. Току-що пратих Лошия Уили и екипа му да прекосят реката с две амфибии и да ги преследват.
Господарят на анархията погледна нагоре по реката — тя лъкатушеше през планинската южна половина на Дракон. Близо до нея имаше каменна кариера, имаше и няколко черни пътя, но не и места, които да предложат добро скривалище.
— Намерете ги, убийте ги и ми донесете сферите — нареди той. — Имаме време, но не безкрайно.
— Намерихме също и това — каза Големия Исус и отстъпи настрани.
Двама от хората му хвърлиха някаква безжизнена фигура в краката на Господаря на анархията.