Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
Кларк имаше репутацията на надут бюрократ, който обича да се издокарва. Наближаващ четирийсетте, той носеше пясъчнорусата си коса късо подстригана, имаше добре оформена козя брадичка и тънки мустачки. Държеше се с хората като отегчен мъдрец, особено към онези, на които липсва достатъчно самочувствие.
В неговите ръце беше властта, именно той държеше ключа към кабинета на областния прокурор. Майсторски показваше на всеки желаещ да се срещне с Прат, че преди това трябва да му целуне задника, при това топло и нежно… Самата Прат обичаше да се прави на състрадателна към изпадналите в беда хора, обичаше да демонстрира загриженост към проблемите им. И беше дълбоко убедена, че прехвърляйки негативната част от задълженията си върху Кларк, автоматически се превръща в опитен политик, чиято съвест винаги си остава чиста.
Първият заместник категорично отхвърли молбата на Харди за среща с Прат, наричайки я „смешна“. Областният прокурор по принцип не приема адвокати, а когато все пак го прави, това става само след предварителна заявка и прецизно уточнена тема за разговор. Ако Харди направи писмена молба и я остави в канцеларията, госпожица Прат може би ще намери време за него през следващите няколко седмици.
Лош късмет, момчето ми, рече си Харди. Ще се наложи да използвам част от собствените ти номера.
— Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако предадете на госпожица Прат, че ще отнема само пет минути от времето ѝ — търпеливо започна той. — Кажете ѝ, че става въпрос за случая Греъм Русо, който отново излиза на дневен ред. Кажете ѝ още, че разполагам с информация, която ще ѝ бъде от полза.
— Защо не я споделите с мен? — артистично изви глас Кларк. — Аз ще намеря подходящото време да ѝ я предам…
— Виж какво, приятелю — изостави официалностите Харди, усетил как в душата му нахлува гняв: — Ще ти кажа какво мисля да направя, ако продължаваш с тъпите си номера! Ще врътна един телефон на Джеф Елиът от „Кроникъл“… Предполагам, че си чувал за него — страхотен репортер, автор на рубриката „Слуховете на града“. Захапе ли нещо, пускане няма! Още утре сутринта Шарън ще прочете за какво става въпрос и тогава лошо ти се пише!
След десет минути му позвъниха от канцеларията на Кларк. Ако господин Харди има възможност да прескочи до Съдебната палата точно в четири следобед, госпожица Прат би могла да му отдели няколко минути…
Правилата в този кабинет се определяха от главната прокурорка и очевидно не подлежаха на корекции. Самата тя седеше зад огромно писалище, чийто лъскав плот предлагаше надеждна защита срещу нахалните молители. Тяхната територия бе ограничена в рамките на стол с твърда облегалка и трийсет квадратни сантиметра килим. В този конкретен случай Прат бе решила да използва и допълнителна защита в лицето на Клод Кларк, чиято елегантна фигура се бе изпънала в цял ръст до прозореца. Харди не беше влизал в този кабинет от пет години насам — когато покойният Кристофър Лок го повика, за да му връчи уволнението. Но столът за посетители си беше на същото място и той без колебание се насочи към него.
— Приятно ми е да се запозная с вас, господин Харди — рече Шарън Прат. — Много съм слушала за вас. — Това едва ли е истина, рече си Харди, но все пак направи съответната за подобни случаи поласкана гримаса. — Доколкото разбрах, имате някаква информация за мен…
— Да, госпожо — кимна той, след което премина направо към същността на въпроса. — През уикенда Греъм Русо е направил изявления пред полицията. Признал, че е бил в апартамента на баща си и че му е инжектирал морфин.
— Признал, че го е убил!? — приведе се напред Прат.
— Не, извинете… Признал, че му е правил инжекции, при това редовно. Проблемът е, че това влиза в противоречие с предишните му показания. Освен това, в апартамента на баща му е имало борба…
— Преобърнатият стол, нали? — попита Прат, после поклати глава: — Това не е доказателство за наличието на борба.
— Имат свидетел — поясни Харди и видя как очите ѝ се присвиват. Вече се радваше на неотклонното ѝ внимание. — По моя преценка, те разполагат с всички улики за завеждането на дело. Имам сведения, че главния прокурор всеки момент ще издаде заповед за арестуването на Русо.
— Аз също — кимна Прат. — Пауъл е решил да натрупа малко актив, но ще сгреши. Асистираното самоубийство не може да се обърне в предумишлено убийство, поне в този град. Убедена съм, че никой съдебен състав няма да допусне подобно нещо. Но какво общо има всичко това с вас и мен?