Право на милосърдие

Харди бавно огледа стаичката и поклати глава:

— Съмнявам се. Тук е твърде безлично, няма с какво да привлечеш хората… — Очите му обхванаха и общото помещение, главата му с недоумение се поклати: — Гледам, че и оттатък е празно, истински град на призраците…

Глицки хвърли поглед през рамо, на лицето му се появи усмивка:

— Само преди един час мислех да викам полицията, за да въведе ред… Не знам. Хората са навън, по задачи… Тук идват само за да си напишат рапортите… А ти защо си тук?

Краката на Харди изчезнаха под бюрото.

— Защото, благодарение на достоверни източници, успях да открия това, което ти още вчера си знаел за случая Греъм Русо и което отказа да споделиш с мен!

— И какво е то?

— Че е ходил в апартамента на баща си. Че редовно му е инжектирал морфин.

— И аз съм го знаел още вчера, така ли? — свъси вежди Глицки. — За твое сведение ще ти кажа, че го научих едва тази сутрин!

— Но знаеше нещо, нали? Повече от това, което знаеше миналата седмица. Беше убеден, че става въпрос за убийство.

— Без коментар — рече Глицки и пристъпи навътре в стаичката.

— Поне ми кажи дали вече е решено делото да бъде гледано от разширен съдебен състав…

— Без коментар — повтори Глицки, замълча за миг, после добави: — У Сал е имало борба…

Харди светкавично обработи тази информация и поклати глава:

— Но не с участието на Греъм.

— Вярвам ти — сви рамене Глицки. — Остава да ти повярват и съдебните заседатели.

Това беше информацията, от която се нуждаеше Харди — процес ще има. Нямаше смисъл да се коментират причините. Комбинацията от присъствието на Греъм в жилището на Сал, доказаната борба там, лъжите пред следствието и пачките с пари даваха достатъчно основание на главния прокурор за завеждане на дело, въпреки обратното мнение на областната прокуратура. А лейтенантът му предложи и един допълнителен коментар:

— Който и да го е сторил, Диз, става въпрос за убийство.

После:

— Би ли станал от стола ми, ако обичаш?

Харди се подчини, разминаването им в тясната стаичка приличаше на някакъв странен ритуален танц.

— Защо не мога да повярвам, че си бил пътя дотук само за да похапнеш фъстъци? — вдигна глава да го погледне Глицки.

— Исках да разбера дали не държиш димящ пистолет — поясни Харди. — За да зная как да процедирам…

Глицки обмисли чутото, после поклати глава:

— Без коментар. — На лицето му отново изплува ужасната усмивка: — А какво друго те доведе в нашата малка градинка?

— Без коментар — върна му го Харди, после поклати глава: — По дяволите! Чудно си приказваме! Дали причината за този съдържателен разговор не се крие в тежестта на средната възраст? — Понечи да каже още нещо, после погледна часовника си: — Времето си лети, мамка му! Благодаря за фъстъците, ще се видим по-късно!