Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
— Че какво толкова… еротично може да се направи с полилея?! — Грязнов се учуди фалшиво, през днешния ден му беше омръзнало да изслушва тайни за сексуалните пристрастия на покойния Минчев. Още повече че тук няма да чуе нищо ново.
— Не с полилея, а… под него. Смяташе, че това е ключ към неземното блаженство. Аз не усетих нищо толкова особено под полилея, но щом той беше толкова уверен, значи за него бе сериозно… И аз изведнъж започнах да се замислям по въпроса — нали не поставяше полилеи само на мъже… И като си представих как развива теорията си на някоя нимфоманка, направо ми призля. Нали помня с какъв жар ми обясняваше: очите му горят, диша като локомотив и ме влачи към полилея едва ли не пряко волята, при това не само против моята, но и против своята…
— Да се върнем на Арбатова, става ли?
— Да се върнем. — Олга сви устни. — Веднъж той разказа, че възнамерява да монтира лампи в Покровско-Глебово. Някъде бях чела за този район — дори не ми се вярваше, че може да съществува такова нещо. И той замина, а моята фантазия се развихри. И виждам мъжа си в дворцовите покои, под лампата на неговата любима, с някоя гадна кучка, която не притежава нищо освен цици и портфейла на татенцето си… Но пък портфейлът е такъв, че с него може да купи моя Игор цял… И като се ядосах после, мисля — я стига, на кого е потрябвал, че и да го купува. На никого няма да потрябва. Толкова е гадно — да си стоиш вкъщи и да разбираш, че изцяло и напълно зависиш от капризите на една отвратителна фуста. Разбирам, разбирам, че говоря глупости, обаче не мога да се спра. Между другото точно сега ми съобщихте, че съм била права.
— Олга, аз…
— Стига, какво значение има сега. Да продължавам ли?
— Разбира се.
— Върна се от онова Покровско-Глебово много странен. Аз бездруго си бях нафантазирала разни неща, а като се вгледах в него — и виждам куп потвърждения на моите бълнувания. Та заспа той, а аз взех да търся в телефонното му тефтерче нови номера. Да, да, недейте да правите такава физиономия, нали ме помолихте да разказвам честно и аз разказвам, не ме интересуват движенията на вашата душа. Представяте ли си, непрекъснато изучавах бележника му, знам къде са старите телефони и къде новите. И ето че видях тази Арбатова, на това отгоре и подчертана. А след няколко дни чувам — беше се заключил с телефона в банята и мрънка разпалено на някого: чакай, ще дойда веднага, никъде недей да ходиш, моля те… Че като подскочих: той излезе и аз — след него, хванах такси. Игор спря до метрото, купи еей такъв букет — тогава вече ми падна пердето.
— И в крайна сметка се оказахте край дома на Арбатова?
— Така изглежда: във всеки случай така си мислех. Нов телефон на жена в бележника, който се появява след посещение на района, и ето че се насочва право там, на всичко отгоре с цветя… Наистина не успях да науча повече.
— Защо?
— Изплаших се, честно казано. Нямам нерви за следене. Таксито стои на улицата като на сцена, а на мен във всеки минувач ми се привижда Игор: ей сега ще дойде, ще ме измъкне за лакътя от колата, не мога да го излъжа, че имам приятелка в този вход… А когато оная се блъсна в багажника ни и видях — блондинка, косата й дълга, — веднага реших, че е Арбатова. Чак след това съобразих — е, и какво като е Арбатова? Нали не може да ме познава. Но се паникьосах, само една мисъл ме чопли — дано да не се приближи до мен, дано да не се наложи да говоря с нея, ох, само по-бързо да се махна оттук, никога, никога повече няма да се занимавам сама със следене.
В. А. Тур.
27 юни
Този път Вениамин Аркадиевич прати призовка на Вьошенка. Мениджърът се яви също така наконтен и гримиран, но сега, в нормалната обстановка на нормалния работен кабинет, всичките му чупки, усмивки и коси недвусмислени погледи изглеждаха съвсем нелепо и самият Вьошенка явно отлично го разбираше. Макар, естествено, да се перчеше, с целия си вид изразяваше недоволство, че е откъснат от работа посред трудовия ден.
— Арбатова е ранена тежко след срещата й с Марков — сухо и официално започна разпита Вениамин Аркадиевич. — Знаете ли в какви отношения са били?
— Да предположим, не знам. — Днес дори интонацията на Вьошенка беше друга. Не му се удаваше ролята на палав педал. — Да бяхте попитали нея.
В друга ситуация Тур щеше да сметне за похвално толкова откровеното нежелание да разказва за интимни подробности от живота на колегите си, но не и в дадения случай. Скромността е неуместна пред следствието.