Войните ги започват неудачниците [bg]

— Може ли да почакаме вътре? — плахо, без особена надежда, попита Людвиг Окла — един от двамата гвардейци, които седяха отзад в тъмночервения линкълн на де Гир. Людвиг беше млад и навикът да се подчинява безпрекословно още не беше набит в главата му достатъчно трайно. На старшите по звание това не им хареса.

— Да предупредим охраната, че чакаме чел на име Артьом Головин, и да седнем на бара? — недоволно произнесе иззад волана лейтенант Бамбарда. — Не сме дошли тук да се забавляваме, гвардеец.

Лошото настроение на Рик Бамбарда беше напълно обяснимо — той беше проспал наемниците в бизнесцентъра и искаше да измие позора, а го бяха оставили в засада, за да охранява същите тия чели, които го бяха преметнали.

Сантяго помоли де Гир да покрива наемниците, докато предават Амулета. Капитанът взе трима гвардейци, пристигна на уговореното място и вече два часа и половина търпеливо чакаше Артьом да се появи на паркинга на най-доброто в Тайния Град заведение — клуб „Гущер“. Клубът беше собственост на конците — малко семейство продавачи на красив живот, чието истинско име се беше загубило през вековете. Конците бяха весели, знаеха си работата, шоуспектаклите им бяха легендарни, и да наблюдават как в „Гущер“ влизат все нови и нови гости, беше за гвардейците допълнително изпитание.

— Людвиг, не се вълнувай, — де Гир, който седеше до лейтенанта, си погледна часовника и се протегна, — вземи пример от де Мар.

Флегматичния Грем кимна и отново загледа през прозореца.

— Предпочитам да действам, капитане, — веднага отговори Окла.

Новината, че Нелсън Бард е влязъл в бой на „Красная Пресня“, като мълния се разпространи из Тайния Град и направи младите гвардейци особено агресивни. Колко ще продължи войната не знаеше никой, и това караше чудите да бързат да извършват подвизи.

— Всяко действие трябва да има основание, — нравоучително отбеляза Франц. — Ще имаш възможност да проявиш героизъм, Людвиг, а сега стой мирно. Нашите съюзници разчитат на нас.

— Не можем ли просто да вземем Амулета от чела? — не спря Окла. — Той принадлежи на Ордена.