![Искрено ваш Шурик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/5/iskreno-vash-shurik-bg-download.jpg)
Искрено ваш Шурик [bg]
- Автор: Улицкая Людмила Евгеньевна
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Факел експрес
- ISBN: 978-954-9772-47-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Искрено ваш Шурик [bg]». Краткое содержание книги:
Работата като преподавател по чужди езици в училище, каквато започваха повечето състуденти на Шурик от хилавкото вечерно обучение, беше във всяко отношение по-лоша от особената позиция, в която бе поставен той с помощта на Валерия: и парите бяха повече, и свободата. А свободата означаваше за Шурик безпрепятствена възможност да прескача до пазара, за да носи на майка си нужните й моркови за сок, да ходи до другия край на Москва за рядко лекарство, за чието съществуване тя е научила от стенния календар или от списание „Здраве“, да ходи на пощата, в редакцията или в библиотеката не в девет сутринта, а в два и да се заема с ужасно скучните преводи не по служебен звънец, а след късната закуска или следобед…
Разговорите за другия вид свобода, които се водеха в дома на единия от приятелите му — Женя Розенцвейг, и имаха опасен и политически оттенък, му изглеждаха като специфика на еврейското семейство, където много се целуваха, шумно се радваха, поднасяха за обяд пълнена риба, кисело-сладко месо и щрудел, разговаряха прекалено високо и се прекъсваха един друг — това баба му Елизавета Ивановна не допускаше.
Много по-важни за неговата малка, дълбоко лична свобода бяха частните уроци, които носеха скромен доход, но пък го приобщаваха към едно културно-осмислено занимание, създаваха може би илюзорна линия на семейна приемственост и му носеха сантиментално-носталгично удовлетворение. Приятно беше да докосва с ръце старите учебници и детските книжки от началото на века, по които продължаваше да обучава новите ученици. От него не се изискваха никакви творчески усилия: водеше занятията по установения от Елизавета Ивановна канон, който бе вършил добра работа дълги десетилетия, и Шурик, както и баба му, обучаваше децата така, че те можеха свободно да четат безкрайно дългите френски фрагменти във „Война и мир“, но за съвременен френски вестник и дума не можеше да става. Че и откъде ли биха могли да го вземат?
С една дума, работа имаше достатъчно, но тя се разпределяше неравномерно и Шурик вече добре беше изучил тези сезонни вълни: през ноември-декември претоварване, после януарско затишие, напролет отново подем и мъртво-полумъртъв летен сезон.
Лятото на осемдесета година беше сполучливо: олимпиадата предостави на Шурик нова, съвършено непозната работа — устен превод. Този вид работа, добре платена, но изискваща лично общуване с чужденци, обикновено се възлагаше на хора, по един или друг начин свързани с КЕБ. Но за олимпиадата надойдоха толкова много чужденци, че обичайните преводачи не стигаха и „Интурист“ наемаше външни хора. Дадоха на Шурик устни инструкции, той се задължи да пише отчети за поведението на французите, които трябваше да придружава. На всеки гостенин се гледаше като на потенциален шпионин и Шурик с голям интерес се взираше в групата туристи, с които прекарваше времето си от сутрин до вечер, преценявайки кой ли от тях наистина би могъл да се окаже таен агент.
Най-силното впечатление от първата му работа с живи французи беше именно осъзнаването, че неговият език изостава с петдесетина години от съвременния, и той реши, че този пропуск трябва непременно да се запълни. По този начин уморителната работа на екскурзовод се превърна за него в курс за повишаване на квалификацията. Случи се дори да се запознае с „французче от Бордо“, ролята на което изигра рядко симпатичната Жоел — тя наистина беше от Бордо, студентка по славистика, и първа обърна внимание на Шурик, че говори на мъртъв почти колкото латинския език. Съвременните французи говореха различно, бяха се променили и лексиката, и произношението. Всички заваляха „р“-то, което според представите на покойната Елизавета Ивановна беше изключителна особеност в говора на парижкото простолюдие. Оказа се, че безупречната му баба също се бе заблуждавала за някои неща.
Това беше неприятно за Шурик откритие и той се стараеше да се упражнява в обновяването на езика колкото може повече. Единствената свободна вечер през седмицата прекара с Жоел и се безпокоеше само от обстоятелството, че за цяла седмица нито веднъж не успя да отиде на вилата.
Там всичко беше наред. Но все пак Шурик се тревожеше: макар да беше вярна помощничка, Ирина Владимировна беше доста непрактична — ами ако се случеше нещо непредвидено?
38
Най-сетне сред нескончаемото тичане напред-назад Шурик намери няколко свободни часа и смяташе да свърши нещата, които отдавна бе отлагал: да изпрати няколко преведени още миналия месец реферата в списанието и да прескочи за писмото от Америка, което беше обещал да вземе за Валерия. То вече отдавна чакаше у някаква непозната жена, която живееше на улица „Воровски“. Трябваше да препрати това писмо на Валерия в санаториума, но и това вече нямаше никакъв смисъл, тъй като Валерия щеше да се прибере следващата седмица.