Тихият палач [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #22
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-649-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
— За по-просто. Нямам представа кой е.
Но начинът, по който го казваше, силно ме притесняваше.
— Възможно ли е да става въпрос за жена?
— Разбира се — отвърна Луси прекалено лекомислено.
Вратата на хладилника се отвори. Изпълзя мъгла, която донесе воня на смърт. Ан се появи, буташе количка с черен чувал, по който се очертаваше човешки силует.
Паркира количката до моята маса в обширното пространство, очертано от мивки от неръждаема стомана и работни плотове.
Естествената светлина се процеждаше през огледалния прозорец. Натиснах няколко копчета и от отдалечения на десет метра таван грейнаха ярки лампи. Завързах престилката си на гърба, ръцете ми бяха защитени от лилави латексови ръкавици. Обувките ми, покрити с калцуни, стъпваха тихо по наскоро измития под.
— Можеш ли да ми намериш докладите и снимките от аутопсията на Грейси Смитърс? — попитах Луси.
Моята работна маса беше най-близо до хладилника и на плота до мивката има компютърен монитор, клавиатура и мишка, покрити с водонепроницаема мембрана. Луси влезе в базата данни на Центъра по криминология. Мониторът се раздели на квадранти пред очите ми и на тях се появиха снимките на Грейси Смитърс.
— Не исках да предприемам нищо, докато лично не те видя — каза ми Ан. — Първо, фланелката й беше обърната и го споменах на Шина, когато правех снимките.
— И които си оставила на бюрото си, за да ги видя.
— Да, за да ти ги покажа. Не исках да пиша нищо черно на бяло за това, да ти пращам имейл или нещо подобно. Някой по-неопитен лесно може да пропусне детайлите. И ти не би искала погрешните адвокати да надушат това.
— Не съм сигурна, че става въпрос за детайли — отвърнах.
— За теб не са такива.
— Тя има значителни охлузвания по двете бузи и носа. — Кликнах с покритата с найлон мишка и се появиха още снимки от аутопсията. — Значителни прорезни рани, кожата на темето й е разкъсана, кръгло нараняване около десет сантиметра в диаметър. Това не е съвместимо с обяснението, че се е ударила в заобления бетонен ръб на басейна.
— По-скоро изглежда, че главата й е удряна в плоска повърхност — съгласи се Ан.
— Точно за това става въпрос — отговорих. — И то е удряна многократно — добавих. — И има тънка права драскотина отдясно на шията. Без бижута ли дойде?
— Нищо. Дори и обеци.
Грейси Смитърс е била хубава, но за да си го представиш, се изискваше доста въображение. Трябваше някак си да забравиш как изглеждаше мъртва. Силно охлузената й кожа беше яркочервена, устните — надробени. Дълга руса коса, сини очи, черен ожулен лак на ноктите. Не знам какво си е мислила доктор Кейто. Метър и петдесет висока, 41 килограма, бледа и безкръвна след аутопсията. На раменете й ясно се виждаха синини с формата на отпечатък от пръсти. Можех да видя къде нечии палци са натискали плешките й от двете страни на гръбнака. Имаше синини и охлузвания и по коленете и бедрата.
— Искаш ли да набера Шина? — попита Луси.
— Ще оставя Грейси Смитърс сама да говори за себе си — отвърнах и вътрешно се стегнах.
Не прощавах некомпетентност и безотговорност.
— И какво беше обяснението на доктор Кейто за фланелката, нараняванията й пясъка? — попитах Ан.
— Че много хлапета си носели фланелките обърнати, защото си мислели, че така е по-яко.
— А за липсата на бельо?
— Някои хлапета не носели бельо.
— Ти ли го казваш?
— Не, доктор Кейто.
— Първото нещо, на което уча специализантите ни, е да не правят предположения — отговорих нервно.
— Охлузванията според нея били от застъргването по дъното на басейна.
— Глупости. — Сега вече наистина се ядосах.
— И басейнът бил мръсен, филтърът и всички пречиствателни системи са били изключени или махнати за зимата, а от двора влизал прах. Така че прахът е влязъл в басейна. — Ан обобщи прибързаните заключения на доктор Кейто. — Да добавя и казаното от Джен. На дъното на басейна имало утайка и тя обяснявала частиците, които виждаме на снимките. Някой от тях са намерени в белите й дробове. Кафеникав пясък, от него има и в косата й.
— Взехме ли проба от така наречената „утайка“?
— Очевидно не. — Този път отговори Луси. — Не е вписана като доказателство, предадено на лабораториите. Само дрехите, една обувка и пробите от токсикологията.
— Тогава няма как да знаем, че утайката е същата като това, което тя е вдишала.
— Не и докато не се върнем и не вземем проба.
— Лошо. — На монитора се показа докладът от аутопсията и аз започнах да го преглеждам.
Нямаше очевидни наранявания по гениталиите, но пък и невинаги имаше, когато здрави девойки бяха изнасилвани.