Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тихият палач [bg]
Тихият палач [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тихият палач [bg]

Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:

На рождения си ден съдебният лекар доктор Кей Скарпета се кани да замине на почивка заедно със съпруга си, но плановете се провалят. Часове преди да тръгне, тя забелязва на зида зад къщата си седем медни монети — всичките от 1981 година, но толкова нови и лъскави, сякаш са сечени вчера. Дали това е детска игра, или някой се опитва да й предаде зловещо послание? Телефонът й звъни и детектив Пийт Марино й съобщава, че недалеч от дома й е извършено убийство — гимназиален учител е застрелян с хирургическа прецизност и никой не е видял нищо. Има ли връзка между двете събития? „Тихият палач“ е 22-рият роман от поредицата за доктор Скарпета. В него опитната съдебна лекарка преследва сериен убиец снайперист, който застрелва жертвите си под невъзможни ъгли и не оставя никакви следи. На пръв поглед жертвите нямат нищо общо помежду си и за полицията е трудно да предвиди къде престъпникът ще удари следващия път. В хода на разследването доктор Скарпета започва да се съмнява и в най-близките си хора и разплита неподозирани тайни. Всичко това се случва на фона на все още незатихналия ужас след атентата на Бостънския маратон.
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 146
Перейти на страницу:

— За по-просто. Нямам представа кой е.

Но начинът, по който го казваше, силно ме притесняваше.

— Възможно ли е да става въпрос за жена?

— Разбира се — отвърна Луси прекалено лекомислено.

Вратата на хладилника се отвори. Изпълзя мъгла, която донесе воня на смърт. Ан се появи, буташе количка с черен чувал, по който се очертаваше човешки силует.

* * *

Паркира количката до моята маса в обширното пространство, очертано от мивки от неръждаема стомана и работни плотове.

Естествената светлина се процеждаше през огледалния прозорец. Натиснах няколко копчета и от отдалечения на десет метра таван грейнаха ярки лампи. Завързах престилката си на гърба, ръцете ми бяха защитени от лилави латексови ръкавици. Обувките ми, покрити с калцуни, стъпваха тихо по наскоро измития под.

— Можеш ли да ми намериш докладите и снимките от аутопсията на Грейси Смитърс? — попитах Луси.

Моята работна маса беше най-близо до хладилника и на плота до мивката има компютърен монитор, клавиатура и мишка, покрити с водонепроницаема мембрана. Луси влезе в базата данни на Центъра по криминология. Мониторът се раздели на квадранти пред очите ми и на тях се появиха снимките на Грейси Смитърс.

— Не исках да предприемам нищо, докато лично не те видя — каза ми Ан. — Първо, фланелката й беше обърната и го споменах на Шина, когато правех снимките.

— И които си оставила на бюрото си, за да ги видя.

— Да, за да ти ги покажа. Не исках да пиша нищо черно на бяло за това, да ти пращам имейл или нещо подобно. Някой по-неопитен лесно може да пропусне детайлите. И ти не би искала погрешните адвокати да надушат това.

— Не съм сигурна, че става въпрос за детайли — отвърнах.

— За теб не са такива.

— Тя има значителни охлузвания по двете бузи и носа. — Кликнах с покритата с найлон мишка и се появиха още снимки от аутопсията. — Значителни прорезни рани, кожата на темето й е разкъсана, кръгло нараняване около десет сантиметра в диаметър. Това не е съвместимо с обяснението, че се е ударила в заобления бетонен ръб на басейна.

— По-скоро изглежда, че главата й е удряна в плоска повърхност — съгласи се Ан.

— Точно за това става въпрос — отговорих. — И то е удряна многократно — добавих. — И има тънка права драскотина отдясно на шията. Без бижута ли дойде?

— Нищо. Дори и обеци.

Грейси Смитърс е била хубава, но за да си го представиш, се изискваше доста въображение. Трябваше някак си да забравиш как изглеждаше мъртва. Силно охлузената й кожа беше яркочервена, устните — надробени. Дълга руса коса, сини очи, черен ожулен лак на ноктите. Не знам какво си е мислила доктор Кейто. Метър и петдесет висока, 41 килограма, бледа и безкръвна след аутопсията. На раменете й ясно се виждаха синини с формата на отпечатък от пръсти. Можех да видя къде нечии палци са натискали плешките й от двете страни на гръбнака. Имаше синини и охлузвания и по коленете и бедрата.

— Искаш ли да набера Шина? — попита Луси.

— Ще оставя Грейси Смитърс сама да говори за себе си — отвърнах и вътрешно се стегнах.

Не прощавах некомпетентност и безотговорност.

— И какво беше обяснението на доктор Кейто за фланелката, нараняванията й пясъка? — попитах Ан.

— Че много хлапета си носели фланелките обърнати, защото си мислели, че така е по-яко.

— А за липсата на бельо?

— Някои хлапета не носели бельо.

— Ти ли го казваш?

— Не, доктор Кейто.

— Първото нещо, на което уча специализантите ни, е да не правят предположения — отговорих нервно.

— Охлузванията според нея били от застъргването по дъното на басейна.

— Глупости. — Сега вече наистина се ядосах.

— И басейнът бил мръсен, филтърът и всички пречиствателни системи са били изключени или махнати за зимата, а от двора влизал прах. Така че прахът е влязъл в басейна. — Ан обобщи прибързаните заключения на доктор Кейто. — Да добавя и казаното от Джен. На дъното на басейна имало утайка и тя обяснявала частиците, които виждаме на снимките. Някой от тях са намерени в белите й дробове. Кафеникав пясък, от него има и в косата й.

— Взехме ли проба от така наречената „утайка“?

— Очевидно не. — Този път отговори Луси. — Не е вписана като доказателство, предадено на лабораториите. Само дрехите, една обувка и пробите от токсикологията.

— Тогава няма как да знаем, че утайката е същата като това, което тя е вдишала.

— Не и докато не се върнем и не вземем проба.

— Лошо. — На монитора се показа докладът от аутопсията и аз започнах да го преглеждам.

Нямаше очевидни наранявания по гениталиите, но пък и невинаги имаше, когато здрави девойки бяха изнасилвани.

1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 146
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)