![Истанбулска загадка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/5/istanbulska-zagadka-bg-download.jpg)
Истанбулска загадка [bg]
- Автор: О'Брайън Лорънс
- Серия: Загадки #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1242-1
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истанбулска загадка [bg]». Краткое содержание книги:
Продължихме да газим.
При следващото включване на светлината забелязах, че разстоянието между тавана и водата намалява бавно, но неумолимо. И стените сякаш се стесняваха. Бързо погледнах назад.
Нивото на водата не беше се променило значително, но все пак изглеждаше различно. Сега стигаше почти до кръста ми. И сякаш усещах по-силно натиска на милионите тонове скали над нас.
После внезапно се чу плясък. Не знаех какво означава. След това в тунела отекна стон. Изабел включи фенерчето.
— Нещо ме докосна! — изпищя тя. Гласът й бе упорит, но разтреперан.
— Няма нищо — опитах да я успокоя. — Не мисли за това. Скоро ще се измъкнем оттук.
Водната повърхност оживяваше с всяко включване на фенерчето. Приличаше на тъмна кожа, която помръдваше мудно, сякаш нещо под нея се движеше. Продължихме да газим. Треперех и постоянно очаквах нещо слузесто да ме докосне отново — или още по-лошо, да ме ухапе.
И тогава изведнъж пред нас се появиха вертикални решетки, препречили пътя ни…
Може би трябваше да ги очаквам, но те ме изненадаха. Усетих, че сме в беда.
Този тунел можеше да се окаже капан. Трябваше да са много наивни, за да го оставят без решетки. А византийците в никакъв случай не са били такива… Крадци и врагове лесно са можели да проникнат в двореца или в „Света София“, ако прегазеха оттук.
— Не вярвам на очите си! — възкликна отчаяно Изабел.
Сега водата течеше по-бързо, дърпайки панталона ми, нозете ми. Стояхме на място, втренчени в решетките. Нямаше начин да се промъкнем през тях. Изглеждаха много солидни.
— Поне веднъж — обадих се аз — би било страхотно, ако древните инженери се окажат не толкова дяволски способни. — Прегазих напред, докоснах решетките, хванах ги с две ръце. Бяха леденостудени и твърди като стомана. Ритнах ги. Да, стигаха чак до долу. Нямаше дори сантиметър разстояние от дъното.
— Е, това доказва едно — продължих аз. — Почти отвън сме.
— Стана ми много студено — оплака се Изабел. Чувах тракането на зъбите й.
Натиснах една пръчка отгоре — там, където се забиваше в тавана. Може би хоросанът и тухлите са се износили с годините.
Но пръчката се оказа непоклатима като гранит. Изабел изключи фенерчето. Потреперих в мрака. Ядосах се на себе си. Трябваше да се досетя, че ще има решетки. Озовахме се в капан.
Нещо се плъзна по глезена ми. Най-ужасните ми страхове оживяха.
Защото този път пълзенето не престана. Пасаж змиорки или гигантски червеи минаваха през краката ми. Всяка частица от тялото ми подсказваше да се движа, да се разкарам оттук — но не можех.
Стоях като вкаменен, с разширени от ужас очи, и оставих пълзенето да продължи.
Изабел включи светлината. По изражението й разбрах, че също ги усеща.
Обзе ме погнуса. В устата ми се надигна люта жлъч.
После нещо се впи в прасеца ми и ме прониза още една вълна от страх.
Изабел се пресегна към мен. Остави фенерчето да свети, макар че то едва премигваше. Сплетохме здраво пръстите си.
Сетне лъчът премигна за последен път и угасна.
И в този момент нещо ме ухапа по бедрото, направо през панталона. Зъбите му бяха като иглички.
39
Сержант Моулъм работеше извънредно. Не се случваше често, само при спешни случаи. Ситуацията в Испания се влошаваше.
Местните блогъри, пристрастените към „Туитър“ и радиожурналистите осигуряваха по-пълна картина на случващото се от TVE — испанската държавна телевизия. Но шефовете му искаха да узнаят дали агитаторите подбуждат към насилие, както се твърдеше.
Сержант Моулъм наблюдаваше картината от охранителните камери в края на Плаза де лус Кортес. Живите образи обикновено се предоставяха на шофьорите, за да преценят какво е нивото на трафика в Централен Мадрид, но сега публичните предавания бяха изключени. Замениха ги със специални предавания на службите за сигурност. Те показваха неокласическа сграда с колони и фронтони, с бронзови лъвове, охраняващи широкото стълбище, водещо към входа.
Образът показваше и тълпа от около пет хиляди мъже и жени, струпани пред Конгресо де лос Депутадос — испанския парламент. Тълпата притискаше редицата испански полицаи от Куерпо Насионал де Полиция. Специалните части за контрол на безредици бяха екипирани с подплатени костюми, прозрачни щитове и футуристични шлемове. Но определено не бяха подготвени за гнева на тълпата.