Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
В задния край на къщата имаше закрит плувен басейн, а към него — сауна и съблекални.
— Имаме си плувен басейн! — радостно извика Тим. — Може ли да поплувам?
— По-късно, миличък. Нека първо се настаним.
На първия етаж, в близост до градината, бе залата за официални приеми. Беше огромна! По стените блестяха свещници, изработени от месинг и кристал.
Джери Дейвис каза:
— Тук се устройват приемите на посолството. Вижте това! — Той натисна някакво копче в стената. Чу се стържещ звук, таванът започна да се разделя в средата и отгоре се откри небето. — Може да се отвори и ръчно.
— Ей, виж ти! Това си е голяма работа — възкликна Тим възторжено.
— Страхувам се, че на това тук му казват „прищявката на посланика“ — каза Джери Дейвис и в тона му се четеше извинение. — През лятото е твърде горещо, за да се отваря, а през зимата е твърде студено. Използваме го през април и септември.
— И все пак си е голяма работа — настояваше Тим.
Студът започна да нахлува отгоре, но Джери Дейвис отново натисна копчето и таванът се затвори.
— Нека сега да ви покажа жилището горе.
Последваха Джери Дейвис нагоре по стълбите и се изкачиха до голям хол в средата и две спални, разделени от баня. В другия край на коридора имаше голяма спалня с всекидневна, будоар и вана към нея, една по-малка спалня с вана и стая с шевна машина и разни други електрически уреди. На покрива имаше тераса, към която водеше отделно стълбище.
— На третия етаж са стаите на персонала, пералнята и складът. В мазето има винарска изба, там са и трапезарията и всекидневната на прислугата — каза Джери Дейвис.
— Всичко това е огромно — каза Мери.
Децата притичваха от стая в стая.
— Коя е моята спалня? — попита Бет.
— Разберете се сами с Тим.
— Нека тази бъде за теб — предложи Тим, — в нея има повече къдри. Момичетата обичат къдри и волани.
Голямата спалня беше прекрасна — огромно легло, покрито със завивка от гъши пух, две кресла пред стилна камина, стол, тоалетка със старинно огледало, гардероб, луксозна баня и чудесен изглед към градината.
Делия и Кармен вече бяха разопаковали куфарите на Мери. На леглото лежеше дипломатическата поща, която посланик Винер я бе помолил да донесе в Румъния. Утре сутринта трябва непременно да я отнеса в посолството, каза си Мери. Тя пристъпи към леглото, вдигна пакета и го огледа. Червените печати бяха счупени и залепени наново доста непохватно. Кога ли е станало това? — чудеше се тя. На летището? Тук? И кой ли го е направил?
В стаята влезе Сабина.
— Всичко наред ли е, госпожо?
— Да-да. Никога досега не съм имала секретарка — призна си Мери. — Всъщност не ми е много ясно с какво точно се занимаваш.
— Работата ми е да се грижа животът ви да тече гладко, госпожо посланик. Да ви напомням за срещите с обществеността, за вечери, обеди и тъй нататък. Грижа се и за това в къщата всичко да е в ред. Винаги има проблеми с толкова голям персонал.
— Да, разбирам — каза хладно Мери.
— Бихте ли желали да направя нещо за вас днес следобед?
Би могла да ми кажеш нещо за тези счупени печати, помисли си Мери, а после каза на глас:
— Не, благодаря. Смятам да си почина малко.
Изведнъж тя се почувства напълно изтощена.
Почти през цялата нощ лежа будна, обзета от дълбока, ледена самота, примесена с нарастващото въодушевление от новата й работа.
Сега всичко зависи единствено от мен, скъпи. Няма на кого да се облегна. Как ми се иска да си тук до мен и да ми кажеш да не ме е страх, да ми кажеш, че няма да се проваля. Не трябва да се провалям.
Когато най-после се унесе и заспа, тя сънува как Майк Слейд й казва:
Мразя аматьорите. Защо не си идете у дома?
Американското посолство в Букурещ е бяла сграда на два етажа, построена в полуготически стил. Намира се на улица „Soseava Kiseie“ №21 и има желязна врата отпред, пред която дежури униформен офицер със сив шинел и червена шапка. В кабината отстрани на вратата седи още един полицай. Има porte-cochère26 за колите, а в сградата се влиза по няколко стъпала от розов мрамор.
Вътре холът е богато украсен. Подът е мраморен. Дежурен седи до едно бюро и наблюдава два монитора. В единия край има камина с изобразен дракон, бълващ огън. По стените на коридорите висят портрети на президенти. Вито стълбище води към втория етаж, където се намират кабинетите и залата за конференции.
26
Паркинг (рум.). — Б.пр.