Вятърните мелници на боговете [bg]

Тя зае централното място, определено за нея, и огледа всички. Враждебността има всякакви възрасти, размери и форми, помисли си Мери.

Патриша Хатфийлд беше дебела и никак не беше симпатична. Лукас Янклоф, най-младият от всички, имаше вид на член от масонската ложа и беше облечен като такъв. Останалите бяха посивели или плешиви, мършави или дебели. Ще ми трябва време да ги опозная.

Майк Слейд каза:

— Ние всички ще служим според вашите указания. Можете да смените когото и да е от нас, когато решите.

Това е лъжа, каза си Мери ядосано, вече се опитах да те сменя.

Съвещанието продължи петнадесет минути. Говореха за общи неща. Най-накрая Майк Слейд каза:

— Дороти ще насрочи индивидуални срещи с посланика за всички по-късно днес. Засега ви благодаря.

Мери мразеше начина, по който той взимаше нещата в свои ръце. Когато остана насаме с Майк Слейд, тя го попита:

— Кой от тях е агентът на ЦРУ, прикрепен към посолството?

Майк я погледна за момент и каза:

— Защо не дойдете с мен?

Той излезе от кабинета. Мери се поколеба в първия момент, а после тръгна след него. Вървяха по дълъг коридор покрай малки като кибритени кутийки офиси. Стигнаха до една голяма врата, пред която стоеше на пост морски пехотинец. Дежурният се отдръпна и Майк натисна бравата. Обърна се и кимна на Мери да го последва.

Тя влезе, спря се и се огледа. Стаята беше някаква невероятна комбинация от метал и стъкло, които покриваха пода, стените и тавана.

Майк Слейд затвори тежката врата след тях.

— Това е тъй наречената „чиста“ стая. Всяко западно посолство в страните отвъд желязната завеса има такава стая. Това е единствената стая в посолството, която не може да се подслушва.

По изражението й разбра, че тя не му вярва.

— Госпожо посланик, подслушва се не само посолството; можете да заложите и последната си стотинка за това, че и резиденцията ви се подслушва и че ако отидете някъде на ресторант, масата ви също ще се подслушва. Вие се намирате на вражеска територия.

Мери се отпусна на един стол.

— Как се справяте с това? — попита тя. — Искам да кажа, след като почти никога не можете да говорите свободно.

— Всяка сутрин правим електронно претърсване. Откриваме подслушвателите им и ги изключваме. После те ги сменят с други, ние и тях изключваме, после пак така, и пак така…

— Защо разрешаваме на румънци да работят в посолството?

— Тук игрището е тяхно. Те са отборът домакин. Играем по техните правила или губим мача. Не могат да вкарат микрофоните си в тая стая, защото двадесет и четири часа в денонощието пред вратата стоят дежурни на пост. И така — какви въпроси имате?