Мозайка от убийства [bg]

— Къде е тази катарама в момента?

— Продадох я на един приятел в Лондон.

— Предполагам, за доста повече от пет лири?

— Това си е моя работа, господин Чъб. Все пак се издържам с тази работа.

Атикус Тип ги слушаше мълчаливо. Но сега оправи очилата си и тихо отбеляза:

— Госпожа Блекистън ви е посетила, преди да оберат имението „Пай Хол“. Интересувала се е от откраднатите медали. Заплаши ли ви с нещо?

— Тя беше любопитна като сврака — и непрекъснато разпитваше за неща, които не й влизаха в работата.

— Купихте ли нещо друго от Брент?

— Не. Той нямаше нищо друго. Ако искате да намерите остатъка от съкровището на сър Магнъс, може би трябва да претърсите у тях, вместо да си губите времето с мен.

Тип и Чъб се спогледаха. От този разпит явно нямаше да научат нищо повече. Въпреки това полицейският инспектор беше твърдо решен последната дума по въпроса да бъде негова.

— Откакто си пристигнал в Саксби на Ейвън, там е имало многобройни случаи на дребни кражби — каза той. — Разбити прозорци, изчезнали антики и накити. Мога да ти обещая, че ще разгледаме подробно всеки един от тези случаи. Освен това искам да видя документи за всичко, което си купил и продал през последните три години.

— Аз не записвам всичко.

— Това няма да се хареса на данъчните служби. Надявам се, че нямаш планове да пътуваш някъде през следващите няколко седмици, Уайтхед. Пак ще те потърсим.

Антикварният търговец и жена му се изправиха и излязоха от кабинета, като не пожелаха да ги изпратят. Озоваха се на стълбищната площадка, от която надолу водеше голямо стълбище. Продължиха надолу, без да си говорят, но в момента, в който излязоха навън, Джема избухна:

— О, Джони! Как можа да ме излъжеш така?

— Не съм те излъгал — отговори нещастно Джони.

— След всичко, което сме си говорили. След всичките ни планове! — продължи тя, сякаш не го беше чула. — С кого се видя, докато беше в Лондон? И тази сребърна катарама — на кого я продаде?

— Нали вече ти казах?

— Значи на Дерек и Колин. Каза ли им за Мери? Каза ли им, че те е надушила?

— Какво искаш да кажеш?

— Много добре знаеш какво искам да кажа. Едно време, когато още беше в бандата, винаги ставаше така — всеки път, когато някой прекалеше, с него се случваше нещо. Ние никога не говорехме за това и аз знам, че не си участвал лично в тези работа, но и двамата знаем за какво говоря. Хората изчезваха и никой повече не чуваше за тях.

— Какво? Да не мислиш, че съм поръчал да убият Мери Блекистън, за да се отърва от нея?

— Ти ми кажи — направи ли го или не?

Джони Уайтхед не отговори. Двамата мълчаливо продължиха към колата си.