Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

В другия край на шатрата Регал разгъна зелените си криле, плесна и полетя на половин стъпка от пода, преди да тупне върху чергата. Щом кацна, опашката му заплющя ядосано и той вдигна глава и изпищя. „Ако си имах криле, и аз щях да искам да полетя“ — помисли Дани. В старо време Таргариените яздели на гърбовете на своите дракони, когато тръгвали на война. Тя се помъчи да си представи какво ли ще е да прегърне дракона през врата и да се зарее високо във въздуха. „Сигурно ще е като да застанеш на някой висок планински връх, само че още по-хубаво. Целият свят ще се просне отдолу. Ако полетя достатъчно високо, сигурно ще мога да видя дори Седемте кралства, и да посегна и да пипна кометата.“

Ирри я събуди от унеса, като й каза, че отвън е сир Джора Мормон и чака благоволението й.

— Пусни го да влезе — заповяда Дани с изтръпнала от триенето с пясъка кожа. Загърна се в лъвската кожа. Убитият храккар се бе оказал много по-голям от нея, така че кожата му загърна всичко, което трябваше да е скрито.

— Донесох ви праскова — каза коленичил сир Джора.

Беше толкова дребна, че почти се скриваше в шепата й, и при това презряла, но когато я отхапа, сърцевината се оказа толкова сладка, че тя за малко да извика от възторг. Изяде я бавно, наслаждавайки се на всяка хапка, а сир Джора й разказа за дървото, от което я бе откъснал, в една градина до западната стена.

— Плодове, вода и заслон — рече Дани с лепкави от сока бузи. — Боговете бяха добри, че ни доведоха тук.

— Трябва да си отпочинем тук, докато укрепнем — каза рицарят. — Червените земи не са толкова добри за слабите.

— Слугините ми казват, че тук има духове.

— Духове има навсякъде — промълви сир Джора. — Където и да отидем, ние си ги носим с нас.

„Да — помисли тя. — Визерис, хал Дрого, синът ми Рего, те винаги са с мен.“

— Кажи ми името на твоя дух, Джора. За моите знаеш всичко.

Лицето му се вкочани.

— Казваше се Линее.

— Жена ти?

— Втората ми жена.

„Боли го да говори за нея“ — забеляза Дани, но искаше да научи истината.

— Това ли е всичко, което би казал за нея? — Лъвската кожа се смъкна от едното й рамо и тя я придърпа. — Красива ли беше?

— Много. — Сир Джора вдигна очи от оголеното за миг рамо към лицето й. — Когато я видях за пръв път, помислих, че е някоя богиня, слязла на земята, самата въплътена Дева. Беше с много по-знатно потекло от моето. Беше най-малката дъщеря на лорд Лейтън Хайтауър, от Староград. Белия бик, който командваше кралската гвардия на баща ви, беше брат на дядо й. Хайтауър са древна фамилия, много богата и много горда.

— И вярна — каза Дани. — Помня, Визерис ми беше казал, че Хайтауър са между малкото, които останали верни на моя баща.