Колието на кралицата

На плесницата на Бозир Олива отговори с хвърляне на тежък и опасен предмет — фаянсов съд. Бозир отблъсна хвърчащия предмет с бързо размахване на един прът, като потроши много чаши, пречупи една свещ и приключи с уцелване рамото на младата жена. Тя се хвърли гневно върху Бозир и се вкопчи за гърлото му. Бяха необходими усилия на нещастния Бозир, за да улови каквото му попаднеше от връхлетялата го Олива. Той разкъса роклята й. Олива, твърде засегната от това оскърбление, от тази загуба, пусна трофея и запрати Бозир да се гърчи насред стаята. Той се надигна, разпенен от ярост. По тъй като достойнството на врага се оценява по отбраната, а към нея се отнася с уважение дори и победителят, Бозир, който бе почувствал голямо уважение към Олива, поднови разговора оттам, откъдето бе прекъснат.

— Вие сте зло същество, вие ме разорявате.

— Не, вие сте този, който ме разорява — възрази Олива.

— Ах, аз я разорявам! Тя няма нищо!

— Кажете, че вече нямам нищо. Кажете, че продадохте и изядохте, изпихте или проиграхте всичко, което имах.

— И вие дръзвате да ме упреквате за бедността ми?

— Защо сте беден? Това е порок!

— Ще ви оправя аз вас за всичките ви пороци с един-единствен удар!

— Биейки ме?

И Олива размаха доста тежка маша, при вида на която Бозир бе принуден да отстъпи.

— Само това ви липсваше — да си хванете любовници — каза той.

— А вие, как вие наричате всички онези, достойни за презрение, които седят до вас във вертепите, където прекарвате дните и нощите си?

— Играя, за да живея.

— И преуспявате там яката! Умираме от глад! Очарователен занаят, няма що!

— А вие с вашия сте принудена да плачете, когато ви скъсат една рокля, защото нямате начин да си купите друга. Добър занаят, дявол да го вземе!

— По-добър от вашия! — възрази гневно Олива. — И ето ви доказателството!

Тя извади от джоба си шепа златни монети и ги разпиля по цялата стая.

Луидорите се затъркаляха и затрептяха по пода, някои се скриха под мебелите, а останалите продължиха своите маневри до прага. Най-после, изтощени, легнаха върху плоските си страни и релефните им изображения блеснаха като звездички.

Когато Бозир чу металния звън да кънти върху дървенията на мебелите и по плочките на пода в стаята, усети някакво главозамайване, или би трябвало да кажем по-скоро изпита нещо като угризение на съвестта.

— Луидори, двойни луидори! — извика той сломен.

Олива държеше в ръката си друга шепа от този метал. Тя го хвърли в лицето и разтворените ръце на Бозир, който бе заслепен от блясъка му.

— Оо! — възклицаваше той. — Тя е богата, пустата Олива!

— Ето какво ми носи моят занаят! — цинично възрази тя, като същевременно отблъсна със силен замах на обутия си в пантоф крак златото, разпиляно по пода, и Бозир, който бе коленичил, за да го събира.

— Шестнадесет, седемнадесет, осемнадесет — броеше Бозир, задъхан от радост.

— Негодник! — изръмжа Олива.

— Деветнадесет, двадесет и един, двадесет и два…

— Подлец!

— Двадесет и три, двадесет и четири, двадесет и шест…

— Нечестивец!

Дали защото бе чул, или се бе изчервил, без да е чул, Бозир стана.

— Така значи — рече с толкова сериозен тон, че не можеше да има равен по комичност, — така значи, госпожице, вие икономисвате, като ме лишавате от необходимото?

Смутена, Олива не намери какво да каже.

— Така значи, вие ме оставяте да се излагам с износени чорапи, с жълто-червена шапка, с нарязани и изтърбушени подплати на дрехите, докато вие кътате луидори в касичката си. А откъде са тези луидори? От продажбата на вехториите, която въртя, свързвайки тъжната си участ с вашата!

— Безделник! — промърмори Олива. И му хвърли пълен с презрение поглед.

Но той не се смути от него.

— Прощавам не алчността ви, а икономичността ви — каза той.

— А току-що искахте да ме убиете!

— Преди малко имах право, сега щях да сгреша.

— Защо, моля ви?

— Защото сега сте истинска стопанка, вие внасяте в домакинството!

— Казвам ви, че сте негодник!

— Моя малка Олива!

— И да ми върнете златото!

— Ах, скъпа моя!

— Ще ми го върнете, иначе ще ви промуша със собствената ви шпага.

— Олива!

— Да или не?

— Не, Олива, никога няма да се съглася да прободеш тялото ми.