Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Прошареният беше от хората на принц Дьо Роан, вестоносец на Негово високопреосвещенство. Носеше бележка със следния текст:
Без съмнение не сте забравили, че има да уреждаме заедно някои дела. Сигурно имате добра памет, а аз никога не забравям това, което ми е харесало.
Имам честта да ви очаквам там, където приносителят на настоящата бележка ще ви отведе, ако пожелаете.
Писмото беше подписано с епископския кръст. Госпожа Дьо ла Мот, объркана от този неочакван обрат, се замисли за момент и с онази стремителна решителност, характерна за нея, каза:
— Качете се с кочияша ми или му дайте адреса.
Прошареният се качи при кочияша, а госпожа Дьо ла Мот — в колата.
Десет минути бяха достатъчни, за да отведат графинята до входа на предградието Сен Антоан при едно укрепление, засипано наскоро. Големи дървета, стари като самото предградие, скриваха от всички погледи една от онези красиви къщи, строени по времето на Луи XV, с външен вид в стила на XVI век и с несравнимия комфорт на XVIII век.
— О, „една малка къщичка“ — промърмори графинята. — Съвсем естествено е от страна на един велик принц, но твърде оскърбително за една представителка на фамилията Валоа. В края на краищата!
Тази дума, отстъпването от която предизвика въздишка, а нетърпението — възклицание, разкриваше всичко, което дремеше в съзнанието й от ужасно честолюбие и луда алчност.
Но тя нямаше да прекрачи прага на този богат дом, ако не бе взела решението си.
Водеха я от стая в стая, сиреч от изненада към изненада, докато стигна до малка трапезария в най-изискан стил. Там завари кардинала сам и в очакване. Негово високопреосвещенство прелистваше книжки, които много приличаха на колекция от онези памфлети, които валяха с хиляди по онова време, когато вятърът духаше откъм Англия или откъм Холандия.
При появата й той се изправи.
— Аа! Ето ви и вас. Благодаря, госпожо графиньо.
Приближи, за да й целуне ръка. Графинята отстъпи с презрителен и обиден вид.
— Какво има! Какво ви е, госпожо? — изненадан възкликна кардиналът.
— Вие, Ваше високопреосвещенство, не сте свикнали да виждате подобно поведение у жените, на които оказвате честта да ги каните тук, нали?
— Ах, госпожо графиньо!
— Намирам се във вашата „малка къща“, нали, Ваша светлост? — графинята, се огледа с изразителен поглед.
— Но, госпожо…
— Надявам се, Ваша светлост, че ще благоволите да си спомните в каква обстановка съм родена. Надявам се Ваше високопреосвещенство да благоволи да си спомни, че ако Господ ме е сторил бедна, то той ми е оставил поне достойнството на ранга ми.
— Хайде, хайде, графиньо, пък аз ви мислех за разумна жена — отговори кардиналът.
— Вие, както изглежда, монсеньор, наричате разумна всяка равнодушна жена, която се смее на всичко, дори на безчестието, но моля за извинение Ваше високопреосвещенство, тези жени аз съм свикнала да ги наричам с друго име.
— Съвсем не, графиньо. Лъжете се, аз наричам разумна всяка жена, която слуша, когато й говорят, и не говори, преди да е изслушала.
— Слушам, хайде.
— Имах да говоря с вас за сериозни неща.
— И затова ме доведохте в една трапезария!
— Ами, да. Нима бихте желали да ви чакам в някой будоар, графиньо?
— Разликата е деликатна. Бъдете сигурен, Ваше високопреосвещенство, че ценя високо тази чест.
— Ах, вие сте очарователна, когато се смеете, не бих си пожелал нищо по-добро от това винаги да ви виждам засмяна! Но сега не се смеете. Ах, не! Не! Стаен е гняв зад тези хубави устни, които разкриват зъбите…
— Не, ни най-малко, Ваша светлост, трапезарията ме успокоява.
— Добре, щом е тъй! И надявам се, че тук ще вечеряте приятно.
— Как, аз ще вечерям приятно? А вие? Аз не съм гладна.
— Как? Госпожо, нима ми отказвате вечерята?
— Не ви разбрах, Ваше високопреосвещенство?
— Чуйте, скъпа графиньо. Ако бяхте по-малко разгневена, бих ви казах, че напразно се сърдите. Това не ви пречи да бъдете очарователна, но тъй като при всеки комплимент рискувам да бъда изпъден, аз се въздържам.
— Вие се боите да не бъдете изпъден? Наистина, Ваше високопреосвещенство, ставате неразбираем.
— Впрочем това, което става, е ясно.
— Извинете смайването ми, Ваше високопреосвещенство.
— Е, добре! Онзи ден вие ме приехте много притеснена, считахте, че живеете в условия, неподходящи за особа от вашия ранг и с вашето име. Това ме застави да съкратя визитата си, а освен това същият претекст ви правеше по-студена в отношението ви към мене. Тогава помислих, че да ви върна във вашата среда, във вашите условия на живот, това ще значи да се върне въздухът на птичката, която физикът поставя под пневматичната машина.