Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Тогава обърнете внимание на едно нещо, моя красавице, а то е, че ако си тръгна, ще го сваря или да ме причаква долу, или пък да ме дебне по стълбите. Отново ще се сбием, а по едно стълбище не винаги се избягват двойките срещу квартите, двойките срещу терците и полукръговете, което е възможно на канапето.
— Тогава?
— Тогава или аз ще убия майстор Бозир, или той мен.
— Всевишни Господи! Наистина ще имаме голям скандал в къщата.
— Трябва да се избегне, следователно оставам.
— От уважение към Бога излезте, ще се качите на горния етаж, докато той се върне. Няма да ви търси никъде. Ще чуете да заключвам два пъти вратата. Ще затворя моя човек и ще си прибера ключа в джоба. Тогава се оттеглете, докато аз смело ще се сражавам, за да печелите време!
— Вие сте очарователно момиче, довиждане.
— Довиждане! А кога ще се видим?
— Тази нощ, ако искате.
— Как? Тази нощ! Луд ли сте?
— Ей Богу, да, тази нощ. Нали има бал в Операта тази вечер.
— Но необходими са домина.
— Бозир ще отиде да купи, ако сте съумели да го победите.
— Прав сте — отговори Олива, смеейки се.
— Ето десет луидора за костюмите — добави непознатият също със смях.
— Сбогом! Благодаря!
Тя го бутна към стълбата.
— Добре. Той затваря вратите долу — каза непознатият.
— Отвътре има само едно езиче на брава и резе, сбогом! Той се изкачва.
— Но ако случайно той ви нападне, как ще ми съобщите?
Тя се замисли. После попита:
— Сигурно сте със слуги?
— Да, ще оставя един под прозорците ви.
— Много добре. И той ще гледа нагоре, докато на носа му падне една малка записка.
— Така да бъде. Сбогом.
Непознатият се изкачи на горния етаж. Нямаше нищо по-лесно от това, но стълбата бе тъмна и Олива, викайки високо към Бозир, прикриваше шума от стъпките на новия си съучастник:
— Вие, бесният, идвате ли?
Бозир се изкачваше, сериозно замислен върху моралното и физическото превъзходство на натрапника, така нахално настанил се в чуждото жилище. Пристигна на етажа, където го причакваше Олива. Шпагата му беше в ножницата си. Той обмисляше разговора. Олива го хвана за раменете, блъсна го в преддверието и заключи два пъти вратата, както беше обещала. Непознатият, оттегляйки се, можа да чуе започването на битка, в която се открояваха нещо като силни удари по главата, които наподобяваха гръмкия звън на медни инструменти в оркестър, като биещите се се наричаха един друг с най-просташки имена и си разменяха звучни плесници. Звукът от шамарите се смесваше с викове и упреци. Гласът на Бозир гърмеше, а този на Олива удивляваше40. Нека да пропуснем тази грозна игра на думи, защото тя изцяло променя замисъла ни.
„Наистина човек никога не би могъл да повярва, че тази жена, така стъписана преди малко от присъствието на господаря си, е притежавала подобна съпротивителна способност!“ — мислеше си непознатият.
Той не си загуби времето, за да изчака докрай сцената. Зави в ъгъла на малката улица „Дофин“, където намери каретата си. Тя го чакаше, настанена на заден ход в улицата. Той каза нещо на един от хората си, който се отдели, застана срещу прозорците на Олива и се скри в гъстия мрак под малък свод, покриващ алеята към една старинна къща. Така настанен, той виждаше осветените прозорци, можеше по движението на силуетите да разбира всичко, което се вършеше вътре.
Тези първоначално много развълнувани картини приключиха, след като се поукротиха. Накрая остана само едната фигура.
22.
Златото
Ето какво се бе случило зад завесите. Първо Бозир бе изненадан, че вижда вратата да се заключва. После, изненадан, че чува госпожица Олива да крещи така високо. Накрая, още по-изненадан, че влиза в стаята и не намира там своя свиреп съперник.
Тършуване, заплахи, призоваване — ами щом като човекът се криеше, значи се страхуваше, а ако се страхуваше, тогава Бозир трябваше да триумфира. Олива го заставяше да престане да търси и да отговаря на въпросите й. Бозир, арогантен, повиши глас от своя страна. Олива не се чувстваше виновна, след като вещественото доказателство бе изчезнало. Quia corpus delicti aberat41, както гласи текстът. Тя изкрещя така високо, че за да я накара да млъкне, Бозир затисна с ръка устата й или по-точно искаше да я затисне.
Но той се излъга. Олива възприе по друг начин съвсем неубедителния помирителен жест на Бозир. На тази бърза ръка, която се насочваше към лицето й, тя противопостави ръка, сръчна и ловка като шпагата на непознатия. Внезапно я отклони и като се пресегна напред, шамароса през лицето Бозир, който отвърна със страничен удар на дясната ръка. Този удар свали и двете ръце на Олива и зачерви лявата й буза със скандален шум. Това беше онази част от разговора, която улови непознатият, като си тръгваше. Обяснение, започнато по този начин, бързо довежда до развръзката. Все пак ние мислим, че развръзката, колкото и добра да е за представяне, за да бъде драматична, се нуждае от много подготовка.
40
На френски tonner и etonner — бел.прев.
41
Quia corpus delicti aberat (лат.) — Когато няма веществено доказателство — бел.прев.