Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Ще се подчините ли на съда на мечовете? — попита Бедуйн и двамата мъже кимнаха в знак на съгласие.
— Тогава нека Бог да ви благослови и нека Бог да даде победа на истината — каза Бедуйн. Той направи кръстния знак и с натежало сърце излезе от кръга.
Оуейн, както и очаквахме, се втурна срещу Артър, но точно когато минаваше край кралския камък той се подхлъзна в калта и Артър моментално го атакува. Очаквах, че Артър ще се сражава спокойно, като използва уменията, научени при Хюел, но в онази сутрин, когато дъждът се изливаше от зимното небе, видях как Артър се променя в битка. Той се превърна в зъл дух. Цялата му енергия беше впрегната за постигането на едно единствено нещо — смъртта на Оуейн. Артър се спусна срещу противника си с мощни, бързи удари, които принуждаваха огромния мъж да отстъпва и пак да отстъпва. Мечовете звънтяха. Артър плюеше срещу Оуейн, проклинаше го, подиграваше му се и нанасяше непрекъснати странични удари, които бяха толкова бързи, че на Оуейн не му оставаше нищо друго освен да се защитава.
Оуейн се биеше добре. Никой друг не би могъл да издържи на такава убийствена атака. Ботушите му се пързаляха в калта и той не веднъж трябваше да отбива ударите на Артър на колене, но винаги успяваше да се изправи, въпреки че продължаваше да отстъпва. Когато той се подхлъзна за четвърти път, аз изведнъж разбрах на какво се дължи увереността на Артър. Той искаше да вали, за да разкаля земята — калта лишаваше тялото от здрава опора. Освен това мисля, че той беше предвидил последствията от нощния пир върху Оуейн — натежал от ядене и пиене, уморен от недоспиване. И все пак Артър не можа да пробие отбраната на най-добрия боец на Думнония, макар че го изтласка чак до мястото, където все още се виждаше тъмното петно от кръвта на Уленка.
И там, до попилата в земята сакска кръв, щастието изневери на Артър. Той се подхлъзна и въпреки че бързо възстанови опората си, тази секунда беше достатъчна за Оуейн. Той светкавично нанесе прав удар, Артър го парира, но мечът на Оуейн цепна кожения елек при кръста на Артър и проля първите капки кръв в този двубой. Артър отстъпваше назад и парираше удар след удар. А пронизващите удари на Оуейн бяха толкова силни, че ако пред него стоеше вол само с един удар можеше да стигне до сърцето. Хората на Оуейн заръмжаха окуражително, когато той, предвкусвайки победата, се опита с цялото си тяло да притисне по-лекия си противник в калта. Но Артър очакваше това и бързо скочи встрани върху кралския камък, от където нанесе посичащ удар откъм гърба на Оуейн. Мечът му цепна главата на огромния мъж. Раните на главата винаги много кървят и от тази рана бликна кръв. Тя попи в косата на Оуейн и започна да се стича по широкия му гръб, откъдето дъждът я отмиваше. Хората на Оуейн млъкнаха.
Артър скочи от камъка и отново поде атака, а Оуейн отново мина в отбрана. И двамата дишаха тежко, и двамата бяха опръскани с кал и кръв и двамата бяха твърде уморени, за да сипят обиди един срещу друг. Косите им бяха провиснали, натежали от дъждовната вода. Артър въртеше меча със същата бързина, с която беше започнал сражението. Оуейн трябваше да съсредоточи всичките си сили, за да отбива този порой от удари. Спомних си презрителното описание, което Оуейн даде на бойното изкуство на Артър — Артър размахвал меча както селянинът размахва вилата си, когато бърза да изпревари дъжда, за да събере сеното. Един единствен път Артър успя да пробие отбраната на Оуейн, който обаче парира някак си удара и отне силата му, така че железните пръстени в брадата на Оуейн спряха меча на Артър. Оуейн блъсна острието настрани и отново се опита да притисне с тежестта на тялото си своя противник към земята. И двамата паднаха в калта и за миг изглеждаше, че Оуейн ще заклещи Артър, но Артър успя да се измъкне и отново стъпи на крака.
Артър почака Оуейн да се изправи. Двамата мъже дишаха тежко, няколко секунди те се гледаха един друг, преценявайки възможностите си, после Артър се впусна отново в атака. Ударите му отново заваляха с дива ярост над Оуейн, който отново трябваше да се защитава. Тогава Артър се подхлъзна за втори път. Той извика от страх и неговият стон беше последван от победния вик на Оуейн, който вдигна ръка, за да нанесе смъртоносния удар. Тогава Оуейн видя, че Артър изобщо не се беше подхлъзвал, а само се беше престорил, за да го накара да се открие и в този момент Артър нанесе прав удар. Това беше първият пронизващ удар на Артър в този двубой и последният. Оуейн беше с гръб към мен и аз вече гледах през пръстите на ръката си, за да мога бързо да скрия очите си, и да не видя смъртта на Артър, но вместо това, точно пред мен блесна върха на Хюелбейн, откроил се върху мокрия гръб на Оуейн. Мечът бе преминал през цялото тяло на огромния мъж. За миг Оуейн сякаш замръзна, дясната му ръка, внезапно останала без сили, изпусна дългия меч в калта.