Кралят на зимата

Тази перспектива очевидно му доставяше удоволствие и това малко ме изненада, дотогава още не бях забелязал суетност у Артър.

— Да се надяваме, че тя наистина е красива като звезда — продължи той, — но красива или не, аз ще се оженя за нея, след това ще усмирим Силурия и тогава саксите ще трябва да се изправят срещу обединена Британия. Поуис, Гуент, Думнония и Силурия, всички в братска прегръдка, всички заедно срещу общия враг и всички в мир помежду си.

Двамата се засмяхме, защото амбициозните предсказания на Артър звучаха толкова реалистично.

— Откъде знаете, че ще стане така, господарю? — попитах аз.

— Знам, защото Кунеглас предложи тези мирни условия, разбира се, но ти не трябва да казваш това на никого, Дерфел, иначе може и да не стане. Дори бащата на Кунеглас още не знае, така че това ще бъде тайна между теб и мен.

— Да, господарю — казах аз. Бях толкова горд, че Артър ми беше поверил такава важна тайна. Но Артър искаше да се чувствам точно така. Той винаги знаеше как да манипулира хората и особено добре се справяше с младите идеалисти.

— Но каква полза от мира, ако ние самите се бием помежду си? — попита ме Артър. — Нашата задача е да предадем на Мордред едно богато мирно кралство, а за да направим от Думнония това, най-напред трябва да направим кралството добро и справедливо. — Сега той гледаше право в лицето ми и говореше пламенно с дълбок тих глас. — Не можем да имаме мир, ако нарушаваме собствените си споразумения, а споразумението с хората от Кърнау, които трябваше да вадят калая от нашите мини, беше добро. Не се и съмнявам, че те са ни мамили, всички хора мамят, когато трябва да дадат парите си на кралете, но това причина ли е да ги избиваме, тях, децата им и котета на техните деца? Така че следващата пролет, Дерфел, ако не намерим разрешение на тази глупост сега, вместо мир ще има война. Крал Марк ще ни нападне. Той няма да победи, но неговата гордост ще го накара да застави хората си да избият много наши селяни и ние ще трябва да изпратим отряд в Кърнау, а там се воюва много трудно. Накрая ще победим. Но на каква цена? Триста мъртви стопани? И колко избит добитък? А като види, че се сражаваме на западната граница, Горфидид ще се изкуши да се възползва от слабостта ни и ще нападне от север. Ние можем да наложим мира, Дерфел, само ако сме достатъчно силни по време на война. Ако изглеждаме слаби, нашите врагове ще се нахвърлят върху нас като вълци. А с колко сакси ще трябва да се сражаваме следващата година? Наистина ли можем да си позволим да изпратим войници отвъд Тамар, за да убият няколко селяни в Кърнау?