Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Ако някой трябва да доказва истината пред съда на мечовете — каза той на Артър, — нека това да бъда аз.
Артър се усмихна.
— Аз поисках пръв, Тристан — каза той безгрижно.
— Не! — възвърна речта си Бедуйн. — Не може!
Артър погледна към меча си и каза:
— Ти ли искаш да го вземеш, Бедуйн?
— Не! — Бедуйн беше ужасен от мисълта, че най-голямата надежда на кралството щеше да умре, но преди да успее да каже нещо, в залата нахлу самият Оуейн. Неговата дълга коса и гъстата му брада бяха мокри, а водата по голите му гърди блестеше.
Той погледна от Бедуйн към Тристан, после към Артър и след това спря поглед на меча, забит в земята. Изглеждаше объркан.
— Ти луд ли си? — попита той Артър.
— Моят меч — каза Артър меко — твърди, че ти си виновен за кавгата между Кърнау и Думнония.
— Той е луд — каза Оуейн на своите войници. Той изглеждаше уморен, очите му бяха кървясали. Беше пил почти през цялата нощ, след това беше спал лошо, но предизвикателството като че ли го изпълни с нова енергия. Той плю срещу Артър.
— Връщам се отново в леглото на оная силурска кучка — каза той — и когато се събудя искам това да се окаже просто сън.
— Ти си страхливец, убиец и лъжец — каза Артър спокойно, когато Оуейн се обърна. Неговите думи накараха всички в залата да ахнат отново.
Оуейн се върна в залата.
— Нахален хлапак — каза той на Артър, след това отиде до Екскалибур и го събори. По този начин той официално прие предизвикателството. — Тогава твоята смърт, хлапако, ще бъде част от моя сън. Навън. — посочи той с глава към дъжда. Двубоят не можеше да се проведе вътре, защото това би хвърлило проклятие върху залата за угощения. Така че двамата мъже трябваше да се бият под дъжда.
В крепостта вече всички се размърдаха. Много от хората, дошли от Линдинис, бяха останали да спят в Каер Кадарн. И сега гости и домакини идваха към залата, събудени от тревожната новина за двубоя. Люнет беше там, Нимю и Моргана също. Всички в Каер Кадарн бързаха към кралския каменен кръг, защото традицията повеляваше двубоят да се проведе там. Агрикола, облякъл червено наметало върху великолепната си римска ризница, стоеше между Бедуйн и принц Гърийнт, а крал Мелуас, стиснал комат хляб в ръка, гледаше с широко отвърени очи, заобиколен от охраната си. Тристан беше застанал в далечния край на кръга, където намерих място и аз. Оуейн ме видя до принца на Кърнау и помисли, че аз съм го предал. Той изръмжа, че моят живот ще последва душата на Артър в Отвъдния свят, но Артър заяви, че гарантира за моя живот.
— Но той наруши клетвата си! — викна Оуейн, вдигнал пръст към мен.
— Заклевам се — каза Артър, — че той не е нарушавал никаква клетва.
Артър свали бялото си наметало, внимателно го сгъна и го постави върху един камък. Той беше облечен с тесни карирани панталони, обут с ботуши, а върху вълнения си елек имаше тънка кожена дреха. Оуейн беше гол до кръста, карето на панталоните му беше очертано с кожа, а на краката си беше обул масивни подковани ботуши. Артър седна на един от камъните и свали ботушите си, явно предпочиташе да се бие бос.
— Това не е необходимо — каза му Тристан.
— За съжаление, е — отговори Артър, стана и измъкна Екскалибур от ножницата.
— Ще използваш вълшебния си меч, а Артър? — подигра се Оуейн. — Страхуваш се да се биеш с простосмъртно оръжие, а?
Артър прибра Екскалибур обратно в ножницата и го остави върху наметалото си.
— Дерфел — обърна се той към мен, — това мечът на Хюел ли е?
— Да, господарю.
— Ще ми го дадеш ли за малко? — попита той. — Обещавам да ти го върна.
— Гледай да останеш жив, господарю, за да си изпълниш обещанието — казах аз докато изваждах Хюелбейн. Той хвана здраво дръжката, след това ме помоли да изтичам до залата за угощение и да му донеса шепа пепел. Когато се върнах, Артър взе пепелта и я втри в мазната кожа на дръжката.
Той се обърна към Оуейн.
— Лорд Оуейн — каза той учтиво, — ако предпочитате да се биете след като си починете, аз мога да почакам.
— Хлапак! — каза Оуейн и се изплю. — Сигурен ли си, че не искаш да си облечеш рибешката ризница?
— Под дъжда ще ръждяса — отговори Артър спокойно.
— Е, нямаш късмет с времето — каза Оуейн презрително, след това направи два тренировъчни удара с дългия си меч, който изсвистя във въздуха. В стената от щитове той предпочиташе да се сражава с къс меч, но какъвто и меч да държеше, Оуейн беше опасен противник. — Аз съм готов, хлапако — викна той.
Стоях до Тристан и неговите стражи, когато Бедуйн направи последен безуспешен опит да предотврати двубоя. Никой не се съмняваше в крайния победител. Артър беше висок мъж, но изглеждаше слаб в сравнение с огромните мускули на Оуейн. Освен това досега никой не беше побеждавал меча на Оуейн. Въпреки всичко Артър изглеждаше забележително спокоен, когато зае мястото си в западния край на каменния кръг. Той се изправи срещу Оуейн, който стоеше по-високо от него в източната част на ограденото пространство.