Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Ако изобщо някой има власт в тази страна — извика той след човека.
След малко се появи Бедуйн. Загърнат в дебело наметало, за да се предпази от дъжда. Той се подхлъзваше, залиташе и едва вървеше по разкаляната пътека.
— Милорд — въздъхна той, когато най-сетне успя да избяга от дъжда и калта, — моля за извинение. Не ви очаквах толкова рано. каква буря, нали? — Той изтиска полите на наметалото си. — Но все пак по-добре дъжд, отколкото сняг, не мислите ли?
Тристан не отговори.
Бедуйн се разтревожи от мълчанието на своя гост.
— Може би малко хляб? И топло вино? Ще има и овесена каша, сигурен съм. — Той се огледа кого да изпрати в кухнята, но всички спяха и хъркаха. — Момиченце — наведе се Бедуйн към Сарлина и изстена, защото движението му причини главовоболие, — ти сигурно си гладна, нали?
— Дойдохме да търсим справедливост, а не храна — каза рязко Тристан.
— А, да. Разбира се. Разбира се. — Бедуйн свали качулката от побелялата си остригана глава. Въшките изглежда бяха нападнали брадата му, защото той зарови пръсти в нея и се зачеса. — Справедливост — каза той разсеяно, след това енергично закима с глава. — Аз мислих по този въпрос, лорд принц, наистина, и реших, че една война би била съвсем нежелана. Вие не сте ли съгласен? — Той почака, но лицето на Тристан остана безизразно. — Би било такава загуба — каза Бедуйн. — Аз не мога да приема обвиненията срещу лорд Оуейн, но признавам, че ние не можахме да изпълним своето задължение да защитаваме вашите хора в мочурищата. Наистина се провалихме. И това е много тъжно. Така че, лорд принц, ако това може да задоволи баща Ви, ние, разбира се, ще платим сархаеда, но не и за котето — изкиска се накрая Бедуйн.
Тристан се намръщи.
— А човекът, който е извършил клането?
— Какъв човек? — сви рамене Бедуйн. — Аз не знам нищо за този човек.
— Оуейн — каза Тристан. — Почти сигурно е, че той е получил злато за това от Кадуи.
Бедуйн завъртя глава.
— Не. Не. Не. Не може да бъде. Не. Кълна се, лорд принц, нямам доказателства за вината на никого. — Той погледна Тристан умолително. — Милорд, една война между нашите две кралства дълбоко ще ме нарани. Аз предложих това, което мога да предложа. Ще се моля за вашите мъртви, но не мога да не повярвам на един мъж, който се кълне в своята невинност.
— Аз мога — каза Артър и излезе иззад паравана пред кухните в другия край на залата. Бях чакал този момент заедно с него. Той пристъпи напред, бялото му наметало сякаш блестеше в полумрака на залата. Бедуйн премигна срещу него.
— Лорд Артър?
Артър тръгна напред, стъпвайки между телата на воините, които започнаха да се размърдват и да пъшкат.
— Ако човекът, който изби миньорите, не бъде наказан, Бедуйн, той може да извърши и друго клане. Не си ли съгласен?
Бедуйн вдигна рамене, разпери ръце, пак сви рамене. Тристан беше смръщил вежди, тъй като още не беше сигурен накъде биеше Артър.
Артър спря до една от централните колони.
— И защо трябва кралството да плаща сархаед, след като убийството не е дело на кралството? — попита той. — Защо трябва да изпразваме хазната на моя господар Мордред заради престъплението на друг човек.
Бедуйн направи знак на Артър да замълчи.
— Ние не знаем кой е убиецът! — настоя той.
— Тогава трябва да установим кой е — каза простичко Артър.
— Не можем! — каза раздразнено Бедуйн. — Думата на детето няма тежест пред закона! А лорд Оуейн, ако това е човекът, за когото говориш, се закле, че е невинен. Законът признава неговата дума, нямаме нужда от съдебен процес, за да установим това. Думата му е достатъчна.
— Достатъчна е пред съда, в който решават думите — каза Артър, — но има и друг съд, в който решават мечовете. А с моя меч, Бедуйн — тук Артър замълча, за да извади Екскалибур, който блесна в полумрака, — аз ще докажа, че Оуейн, най-добрият боец на Думнония, е виновен за трагедията на нашите братовчеди от Кърнау и че той и никой друг, трябва да плати за това.
Артър заби върха на Екскалибур в пръстения под и го остави там да трепти. За миг се зачудих дали Боговете няма внезапно да се появят, за да помогнат на Артър, но се чуваше само вятърът и плющенето на дъжда, и прозявките на събуждащите се мъже.
Бедуйн също зина, неспособен да издаде и звук.
— Ти… — каза той най-накрая, но това беше всичко, което успя да каже.
Тристан тръсна глава. Красивото му лице изглеждаше бледо в оскъдната светлина, която проникваше в залата.